В първия епизод на "България търси талант" видяхме последния танц на едно "слънчево" момче. 18-годишният Наско беше единственият танцуващ човек със Синдром на Даун в цяла Европа. След себе си той остави светлина. Но някои въпроси остават без отговор.

"Господи, моята душа от какво е и колко още мога да понеса?" - се пита майката на Наско. Кристина Газиева ни среща с тази наистина силна жена.

Алис и Наско докоснаха сърцата на цяла България, а четирите пъти "Да" от журито на "България търси талант" сбъднаха една голяма мечта.

Този танц направи Наско най-щастливото "слънчево" момче.

„Вълнението му беше огромно… Вълнението му беше тооолкова голямо. Не знам дали вие забелязахте – тя, устичката му трепереше от вълнение. И когато чуваше "Да", просто аз знам какво е изживял... Вътрешно е бил толкова щастлив! Той ми се обади и по телефона чувам само – Да! Да, да, да! – Насе, 4 пъти ли "Да"?  Толкова беше развълнуван, толкова много се радваше“, спомня си майка му Дафинка Клечарова.

Наско не дочака следващия етап на предаването, но остави слънчева следа в живота на всички, които се докоснаха до него. Направи света им по-добър и ги научи да обичат като него – истински и безусловно.

„Тук са съвсем малки с братчето му, винаги бяха заедно, не се разделяха“.

Планувана и желана бременност. Когато Дафинка разбрала, че чака близнаци, била на седмото небе. Раждат се Благомир и Атанас. Големият й син Велислав също бил щастлив –  ще си има не едно, а две братчета.

„Денят беше един топъл, ноемврийски ден. В деня, в който се родиха, понеже бяха с по-малко килограми, казаха, че ще ги поставят в кувьози. И на другия ден сутринта беше шокът за мен, една сестра дойде и ми каза, че едното от децата ми е много болно. Сърцето му е много зле и не се знае колко ще живее, е да помислим с мъжа ми да го оставим в дом. Така започна животът наново някак за нас, преобърнаха се на 200% нещата в семейството ми и започнахме да градим нещо съвсем ново“, допълни Дафинка.

Така разбират, че Наско е със Синдром на Даун и с вроден дефект на сърцето. На 1 годинка претърпява тежка сърдечна операция.

„Много тежко я изживяхме и нея. Но аз и днес благодаря на тези доктори. Те го поеха, вкараха го в операционната, аз отидох до храм „Александър Невски“, постоях доста. И в момента, в който се върнах в болницата, се отвориха вратите, изкараха Насето. Така че, смесица от чувства, тревоги бяха от началото на раждането му“, разказа тя.

След операцията, Наско започва да расте обгрижвано, обичано и много щастливо дете.

„Той още от малък много се усмихваше. Отива, прегръща те, гали те по бузата, усмихва ти се. И е щастлив! Той просто беше щастлив. Целта ни беше като расте, с всяка година, той да може сам да се справя с нещата. Защото, още като беше малък, това да си закопчае блузката, е усилие за тях. Да го научим да си измие зъбките, да си обува обувките. И когато в един момент порасне, да може сам да го прави това нещо.

И старанието дава резултат – Наско започва училище наравно с другите деца. Успява да влезе в сърцата на всички – и на съученици, и на учители, защото той им предава най-важните уроци.

„В класа, в който беше, научи децата да бъдат много толерантни. Научи децата да бъдат заедно, научи децата да си помагат едни на други. И те винаги бяха с него“, допълни майка му.

„Беше талисманът на училището. Всяка сутрин идваше с усмивка и с цвете. И докато не ме целунеше по бузата, не започвахме деня. Обичаше да рисува, да моделира, да изрязва. Но най-обичаше да танцува. Наложи се един ден да танцуваме с него. И ме научи да играя ча ча и английски валс“, разказа Елена Пелева, ресурсен учител на Наско.

Още от малък Наско се потапя в магията на танца. Затова родителите му го изпращат в клуб по спортни танци още на 5-годишна възраст.

От самото начало до участието му в "България търси талант" негов треньор е Мая. Тя не се отказва нито за миг, нито пък той. Така Наско се превръща в единственото професионално танцуващо момче със синдром на Даун в цяла Европа.

„Винаги е искал да танцува, да има музика. Сигурна съм, че тук му бяха най-щастливите моменти, чувстваше се в свои води, спокоен“, обясни треньорът на Наско Мая Кондарева.

Именно в школата Наско прекарва последния си, 18-и рожден ден. Щастлив, защото обичта, която раздавал, се върнала при него като бумеранг.

„Децата около него, пеем му песента за рождения ден, той щастлив. Те измислиха специално изпълнение за него. И той се разплака и просто… преливаше. Дори децата споделиха вкъщи как са зарадвали Наско, те знаеха, че той плаче от щастие, а не защото е тъжен“, допълни Мая.

Когато започнали кастингите за "България търси талант", всички единодушно в школата решили, че Наско ще участва. Избрали и партньорката му – ще бъде Алис Коруджийска.

И така, тренировките започнали. Започнали и големите вълнения – за Алис, Наско и всички около тях. Изпълнението трябвало да бъде перфектно.

„Аз бях сигурна, че ще се справи“, категорична е Мая.

„За него беше един много специален момент участието му в "България търси талант". Това наистина беше най-щастливият момент. С толкова вълнение, на всеки един разказваше къде отива, как ходи на тренировките, как се подготвя. Щастлив“, разказа майка му Дафинка.

А плътно до Наско, винаги и навсякъде, е неговият дядо Гого, който бързо поръчал нови обувки на внука си, за да се представи блестящо на сцената.

„При репетициите той установи, че му се пързалят обувките. Голямо притеснение. И Гого тогава каза – "Майче да поръчаме нови обувки, крачето му е по-широко!" Поръчахме нови обувки. И голямо щастие беше с новите обувки“, допълни Мая.

„Всички се вълнувахме, защото за нас беше нещо като… голяма работа и аз мислех как Насето, как ще се представи? Обувките ги взехме с много, много емоция, много! Човекът бърза да ги прави събота. Той щастлив, казва – "Гого, добре!" Викам, нали това беше смисълът… да се представиш на сцената, добре бе, дядо… То нямаше момент аз да не съм бил с него“, спомня си дядо му Георги Гелин.

„Мъката е голяма. Как без него… ще го гледаме на снимката, ще ходим да го посещаваме. Каквото трябва ще правим, но него го няма – за всички. Това е истината на живота – няма вечно“, каза дядо му.

„Толкова години, аз направо се чувствах много щастлив. Много! И към всички внуци, но той беше… малко по-различен. За мен беше… той ми беше… човек и внук… изпитвах нещо, но сега вече разликата между онова, което бях преди и това, което съм сега, не мога да ви го опиша. Все едно на една птица да отрежеш крилата и да стои само на земята. Не може вече да хвръкне“, обясни дядо Георги.

- Как ви показваше, че ви обича?

- Той ме целуваше. Прегръщаше. Гого, Гого, това е! Той е емоционален, много!

Малко след участието си в "България търси талант" и малко след 18-ия си рожден ден, Наско се заразява с COVID-19. Дори и в този момент, той успява да обедини доброто –мнозина са хората, които искат да дарят плазма за него.

„Но докторите казаха, че това няма да помогне. Много бързо му бяха покосени органите. За кратко време. В рамките на 2-3 дни спряха да функционират. И в деня, с който по спешност ни вдигнаха в Пловдив, вече му даваха 20% процента живот. Което за нас беше нереално. На другия ден всичко свърши.

На 27 ноември Ракитово обявява тридневен траур, а една майка губи второ дете. Преди няколко години, след инцидент, си отива и братът-близнак на Наско.

„Не знам… Сигурно, Господ така е решил. Защото когато братчето му близнак падна с колелото и на място тогава остана… започнах да чета Библията. И там пише, че Господ дава изпитания на хората толкова, колкото могат да издържат. И винаги съм се питала – Господи, моята душа от какво е?! И колко още изпитания мога да издържа?! Но отговор ще получа някой друг ден… някога, когато бъдем заедно пак“, каза майка му Дафинка.

Сега в школата стои тази снимка, за да напомня за едно пълно с щастие сърце и за една сбъдната мечта.

„На по-малките дечица не сме казвали, те толкова много го обичаха, че даже след това бяха въпроси – Владко постоянно пита – Госпожо, кога ще идем в Талантите с Наско? И те си вярват, че е тук“, обясни треньорката Мая.

– Ти какво им казваш?
– Казвам им, че е тук, с нас е!

А Алис танцува сама.

„За нея беше много шоково, много… Отказва в момента, каза, че никога не иска да танцува с партньор“, допълни Мая.

„Следващият танц, който трябваше да подготвят с Алис, беше румба. Защото е танцът на любовта, защото той наистина е много любвеобилен и искаше да го покаже. И после да представи и неговата най-голяма мечта – Наско и приятели. Затова и искахме на финала на шоуто да бъде "Наско и приятели", защото всичките искаха да го подкрепят, това им беше най-голямата мечта – да подкрепят Наско в неговата изява“, каза още Мая.

- Вие, в неделя, като гледахте изпълнението – бяхте ли горда майка?
- Бях много горда майка, вкъщи бяхме взели решение да бъде излъчено неговото представяне, защото това, което изживя с цялата подготовка и участието, за него беше много важно. Нека да го видят хората, защото усилията, които той полагаше – те бяха огромни. И нашата цел беше да изпълним най-голямото му може би последно желание… да участва“, разказа майка му Дафинка.

Едно дете озари света и остави светлина след себе си.

„Когато някой си отиде, той оставя късче от себе си. Във всеки един, който го е познавал. Той раздаваше любовта си, правеше го всеки ден, той не спираше да го прави“, допълни майка му.

Научи ни, че щастието е в малките неща.

„Насаме ме извика, даде ми двете писма. И фактически в едното беше написана тази фраза. Тези, които дават светлина на другите, никога не остават на тъмно“, обясни Мая.

„Гледайте в щастието, което той успя за толкова кратко време да изпита и си направете равносметка, че има хора, които живеят цял живот и не са изпитали толкова щастие, колкото той е изживял за своите 18 години“.

И че един човек не си отива, когато е бил истински обичан.

„Вие ме попитахте какво съм аз без него – аз нямам думи, нямам думи. За мен това не се е случило. Той не е там, той е тук, между нас. Може би аз съм бил най-щастливият дядо“, сподели Георги.

Едно момче смело прегърна света. Прегърна и живота. Сплоти другите около себе си. Направи ги отбор. Научи ги да вярват, че обичта по детски съществува – трябва ти само чисто сърце. И ни показа, че щастието съществува. В подареното цвете. В целувката. В милувката на дядо. В покорения връх. В музиката. В магията на танца.

А танцът ще продължи… заради Наско, който вече лети.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!