Само преди седмица този офис все още съществувал. Взет под наем от Цветелина Павлова и съпруга й – родители на три деца. Когато войната в Украйна избухнала, Цвети първо се наплакала у дома, после бързо взела решение – да подадат ръка на някое украинско семейство, което бяга от войната.
„Аз съм майка на три деца и просто се поставих на мястото на тях. Ако трябва да тръгна сама с децата, да оставя мъжа ми, а има ли къде да отида, има ли кой да ме посрещне… какво ще се случи. И мъжът ми просто каза – дай да извадим всичко от офиса. Имаме много приятели, които биха ни помогнали, и да го направим дом за някого, който има нужда. И така решихме чисто човешки да помогнем“, разказа Цветелина Павлова.
А доброто е заразно - приятели на семейство Павлови изнасят всичко от офиса, други събират пари, трети пазаруват, четвърти сглобяват легла и дивани. И така превръщат офиса в уютно място за подслон.
- В рамките на какво време успяхте да преобразите това помещение?
- В рамките на един ден успяхме да го преобразим с помощта на Кремена Кунева, Фондация "За доброто" и много приятели, които се отзоваха.
- Този офис е бил под наем, нали така?
- Да, офисът е под наем. Ние трябваше да звъннем на собственика. Той прие цялата идея присърце, разплака се и каза, че докато има хора тук, които имат нужда, колкото е нужно, ще останат тук и няма да плащаме ние наем за помещението.
„Това са цветовете на знамето ни, Марта сама ги е оцветила. А тук е написала "Да живее Украйна"!", сподели Катя.
Така, преди няколко дни тук убежище намират Екатерина и 5-годишната й дъщеря Марта. Успели да избягат от Киев в последния момент.
Оставили зад себе си синьото родно небе, под което са били толкова щастливи.
- 24 февруари… Как се събудихте? Как научихте, че започва война?
- В 5:40 ч. сутринта се събудих от пищенето на алармите на колите. Съседите ни написаха, че е започнала война. Зазвучаха сирените и се евакуирахме в бомбоубежищата. Знаехме, че истинското име на всичко това е война", разказа Екатерина Мартова, бежанка от Украйна.
В продължение на четири дни Катя търсила начин да си тръгне от Киев, за да спаси дъщеря си.
Шансът се появява на 28 февруари сутринта с едно обаждане, в което й казват, че след час и половина тръгва автобус за България. Катя събира живота си в 2 раници и тръгват.
„За половин час събрахме багажа си и с помощта на местни хора, които имат организация и помагат с осигуряването на транспорт, храна и неща от първа необходимост, успяхме да стигнем до посолството на България в Киев", разказа Катя.
Така, Катя намира спасението в един автобус, който ще я заведе в чужда държава.
"Ние преминахме няколко граници. Първо през Молдова, след това през Румъния и най-накрая стигнахме в България. Разбира се, бяхме по-спокойни и най-важната мисъл беше, че детето ми е в безопасност. Това за мен беше най-ценното", допълни Катя.
И макар Катя вече да е далеч от ужаса на войната, той още дълго ще продължава да рисува онези опустошителни картини в съзнанието й, които са последният й спомен от родината.
"Все още се стряскаме, чувайки шума на трамвая или пък, ако прелети самолет. Залягаме по земята. Съзнанието ни не възприема факта, че е безопасно. Просто инстинктът за самосъхранение е по-силен. В района в Киев, където бяхме, беше сравнително по-спокойно, но това не променя факта, че се случваше война непосредствено до нас. Виждаха се изстрелите. И се чуваха взривовете“, казва Цвети.
- Искаш ли да се върнеш?
- Разбира се, че искам да се върна. Искам всичко да е както преди и това да приключи час по-скоро. Казват, че мислите се материализират. Ако човек ги изпраща към вселената и ако вярва, че нещата ще се оправят, то така и ще бъде. Факт е, че България ни приюти в този тежък момент, но Украйна е моята родина. Там е моят дом и много искам да се прибера. Вярвам, че всичко ще се оправи.
А докато всичко се оправи, Цветелина ще бъде до Екатерина. Две непознати до вчера майки, които от днес заедно спасяват бъдещето на едно дете.
„Тя е невероятна жена. Благодаря ти на теб, на семейството ти, на съпруга ти, на децата ти, на всички българи, които ни помогнаха. Благодаря ти, че ми даде шанс да започнем живота си отначало. И че ми даваш надежда, че всичко ще се оправи“, каза Катя.
Накрая и двете ни изпращат с послания. Едната с призив да отворим сърцата си.
„Нека бъдем по-добри. Нека отворим домовете си за тези хора, нека им подадем ръка. Те имат нужда от нас“, призова Цвети.
А другата с призив светът да търси истината.
"Не вярвайте, че това е просто "спецоперация" някъде там, по границата. Това е война в цяла Украйна. Наистина е така. Само безчувствено същество може да причини подобно нещо на хората. Не вярвайте на това, което се показва и се казва по руската телевизия. Не вярвайте, не вярвайте на този тиран. Умират невинни хора. Умират невинни деца! Умират и руски деца, изпратени да се бият! Но Украйна ще пребъде!", сподели Катя.
