Преди половин век трима български студенти излизат в защита на Пражката пролет. „Вън войските на марионетката Тодор Живков от Чехословакия!” – това пише на позивите, които тримата разпространяват през есента на 1968 г. в София и Пловдив.
За десет дни репресивната машина на „Държавна сигурност” ги смачква.
„Излизат тримата сами срещу тоталитарната власт и тоталитарната система и това, което ме впечатли, е твърдостта, която имат много дълго време и включително самообладението, което проявяват по време на разпитите на ДС”, споделя историкът Стефан Дечев.
Те са Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, студенти втори курс, специалност „История” в Софийския университет. Цоньо, по-малкият син на Едуард Генов, помни този момент: „Казваше, че излиза да се бори срещу комунизма”.
Причината за протеста им е нахлуването през август 1968 г. на територията на Чехословакия на войските на пет държави от Варшавския договор, сред които и Народна република България. Целта – да се сложи край на започналото демократично обновление в страната, известно като „Пражка пролет” или „Социализъм с човешко лице.
През цялото време Едуард Генов е следен. После е осъден по кратката процедура, затворен, изселен от София и принуден да напусне България с цялото си семейство. Генов се установява в Америка и първоначално започва да работи като бояджия.
„Той беше голям патриот, за мен и за брат ми България е много важна, аз вече 30 години живея в Америка, но за мен България е важна откъде са ми корените”, казва големият син Гено Генов.
По случай 50-годишнина от Пражката пролет, президентът на Словашката република Андрей Киска награди тримата българи със словашки държавен орден „Бял двоен кръст”.
В продължение на десетилетия за делото им у нас не се знаеше нищо, или почти нищо. Двама от тях вече не са между живите.
