От години Народното събрание константно следи работата на депутатите. Голямата цел – подобряване на качеството на законодателството. Средството – анализи на собствения Национален център за парламентарни изследвания. Той проучва дали проектозаконите отговарят на задължителните изисквания за изработване на нормативни актове, разписани в закон.
Необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност са 8-е стълба, които всеки правен акт у нас трябва да притежава. Разгърнати чрез различни инструменти – като мотивите, които представят защо конкретният законопроект е правилното и подходящо решение, както и чрез „Оценката за въздействие”, която предвижда ефектите след приемането му – те правят текстовете по-достъпни и открити.
Именно дали и до каква степен са застъпени в мотивите към законопроектите проверява в свое детайлно проучване Националния център за парламентарни изследвания. Работата започва още през 2016 г. и за повече от 4 години и 2 парламента резултатите са почти идентични. За пръв път ръководителят на звеното социологът Теодора Ангелова говори пред bTV.
„На практика мотивите на един законопроект не го правят нито добър, нито лош. Той е добър или лош спрямо това дали постига определените цели, които са в резултат на възникнал социален проблем. Мотивите всъщност по-скоро отразяват субективното отношение на съответния вносител и неговите доводи „ЗА” приемането на законопроекта - но в съответствие с интересите на групата, която той представлява”, казва Ангелова.
Макар в проектите да се разписват причините и целите за правната промяна, според проучването – в 85% депутатите не са използвали научни изследвания. Наличието им изследователите определят като от "съществено значение". Ангелова казва, че процентът е бил дори по-висок по време на 43-тото НС.
За принципа "откритост" парламентарните социолози изследват дали са предвидени изисквания за отчитане на средствата. Подобна процедура към мотивите на законопроектите липсва при 98 на сто. Отново при почти всички мотиви към законопроектите от 2017 г. насам не са предвидени и мерки за повишаване на информираността за резултатите от промените.
„По-голяма част от държавните институции, които отговарят за изпълнението на законите, така или иначе изпълняват условието за отчетност на разходите чрез свои вътрешни наредби.
По същество това не е особен акцент на мотивите, но съм и съгласна, че дава необходимото нормализиране на ситуацията и от страна на гражданите и на политиците”, коментира Ангелова. Тя допълва, че именно заради големите негативни отговори е въведена като задължителна „Оценката за въздействие”, която се изпълнява „подробно”. Както и че и сега има възможност граждани да дават своите становища по време на обсъжданията в парламентарните комисии, както и чрез портали на Министерския съвет. Затова – заключава Ангелова – не може да бъде направен извод, че има проблем със законодателния процес.
На противоположното мнение е бившият председател на 39-тото НС и виден юрист проф. Огнян Герджиков.
Той казва: „Г-жа Ангелова вероятно е голям оптимист, за да вижда по този начин нещата, аз не ги виждам така. Оценките за въздействие почти не се правят – по изключение са. Малко изглежда аматьорско всичко. Е, има и не лоши неща, но до голяма степен нашето законодателство е на принципа „проба-грешка”…с грубата тесла и триона се прави много фината законова материя”.
Проф. Герджиков формално все още обаче е част от работата на парламента. Той председателства Консултативния съвет по законодателство, който беше свикан през есента на 2017 г. от председателя Димитър Главчев. Малко повече от година и две становища по законопроекти с писмо до настоящия председател Цвета Караянчева Герджиков моли съветът да бъде закрит. Като определя съществуването му като „безсмислено”.
Това обаче все още не се е случило и де юре съществува. За Герджиков, депутатите не обичат да бъдат съветвани. А на въпрос за значението на мотивите и включените в тях научни обосновки, както и критерии за откритост той отговори така „Това е азбучна истина. То няма как да не е важно, но вече доста години стана, по този начин се законодателства и това ми е болка.”
На подобно мнение е и друг експерт – юристът Димитър Епитропов от организацията „Юридически барометър”.
Тя изследва развитието на правния ред у нас чрез система от индикатори и издава специализирано списание за тенденциите в Пленарна зала. И той е притеснен от практиката за чести не добре обосновани промени, както и неправилното използване на механизма „Преходни и заключителни разпоредби”.
„Трудно е за колегите юристи да се запознаят с правния ред, а какво остава за гражданите без юридическо образование – за тях е почти невъзможно да следят правилата за поведение . Това според мене изключително силно затруднява и правоприлагащите органи и така ставаме свидетели за наличието на противоречия и в съдебната практика. Мотивите в голяма част от законопроектите са написани формално. След като формално има мотиви, то законопроектът не се връща, за да бъде отстранени съответните недостатъци и продължава законодателния процес.”, казва Епитропов.
Подобно „връщане” – според правилата – е възможно чрез думата на председателя на Парламенат или на ресорната комисия, казва юристът. И допълва, че трябва да се прави разлика между по-доброто качество на законите, написани от специалистите в Министерския съвет, и тези в Пленарната зала на парламента – поради различните изисквания.
Вижте още в репортажа!
