Джеймс Пардю: Забраната за пътуване до САЩ не е нещо ново, но досега не сме посочвали име

Мерките със зъби на американската администрация в България от тази седмица породиха много дискусии. Сега ще видите американския посланик, който още преди 16 години заяви, че у нас се "ловят само дребните риби". Как изглежда страната ни според Джеймс Пардю днес?

Джеймс Пардю е американски военен и дипломат, посланик на САЩ в България.

През 90-те години Пардю е един от преговарящите в екипа на Ричард Холбрук, довели до подписването на Дейтънското споразумение. Участва в американската мисия по обучение и екипиране на отбранителните сили на Босна.

Като представител на Вашингтон, води преговори със Слободан Милошевич и други сръбски политически лидери по време Косовската война. Американски преговарящ в международната мисия за урегулиране на етническите конфликти в Северна Македония, която води до Охридското споразумение.

Преди да започне работа като дипломат, в продължение на 28 години Пардю е офицер във военното разузнаване, като се издига до директор на външното разузнаване в Пентагона. Има чин полковник.

Джеймс Пардю е посланик в България между 2002 и 2005 година. Една от най-запомнящите се фрази на американския дипломат е, че у нас "се ловят само дребните риби".

– Здравейте и добре дошли в предаването. Радваме се да ви видим отново повече от 15 години по-късно.

– Много пъти съм се връщал в България оттогава. Винаги се радвам да си поговоря с приятелите си в България. Благодаря ви, Светослав, за поканата да участвам в предаването ви.

– След големите очаквания за общественото оповестяване на първия български гражданин със забрана за виза, очаквахте ли Държавният департамент да обяви името на публично неизвестен съдия? Все пак не е като в Румъния – бившият премиер Настасе или социалистическият лидер Драгня, или пък най-богатият олигарх в Молдова. Тук историята е различна. Защо?

– Светослав, преди всичко, за да мога да бъда директен и откровен, е важно зрителите ви да знаят, че говоря като обикновен гражданин, понастоящем нямам връзка с посолството на САЩ, правителството или някоя политическа партия. Разговарям с вас като обикновен американски гражданин с дългогодишен интерес към прекрасната България.

Според мен много обнадеждаващи неща се случват в момента в борбата с корупцията. Предпазливо оптимистичен съм за енергията в борбата с корупцията. Новият главен прокурор е наредил задържането, повдигнал е обвинения на Васил Божков, който от дълго време е известен, предприема и други действия. Президентът Радев е изразявал позицията си за борбата с корупцията. Посланик Мустафа в посолството на САЩ ясно приема борбата с корупцията като важен собствен проект, има назначен нов съветник по юридическите въпроси, г-жа Ким, с опит в борбата с корупцията, и разбира се, неотдавна и много изненадващо, държавният секретар Майк Помпео обяви името на едно лице, съдия. Не го познавам лично.

Доста е необичайно да се назове името на корумпиран чуждестранен държавен служител. Искам само да поясня – всичко това е обнадеждаващо, но е едва началото. В България от много време е необходима борба с корупцията. Беше проект за мен, докато бях там, беше постигнат някакъв напредък, но недостатъчно и има още много да се постигне и сега.

Цялата тази енергия в борбата с корупцията ме обнадеждава, но ще е от значение, само ако има дългосрочна институционална промяна, устойчива, спазваща върховенството на закона в солидна съдебна система. Обнадежден съм, но и от дълго време съм запознат с България и има някои български политици, които знаят как да направят от нищо нещо.

Преди да съм станал твърде оптимистичен, искам да се уверя, че това ще продължи, ще се институционализира, няма да е само временен акцент върху борбата с корупцията. Не мога да кажа какви са мотивите за всички засегнати страни, но е необходима продължаваща, институционална, организационна дългосрочна промяна.

– Америка наистина ли иска да посочи големите риби или това е изцяло българска задача?

– Не познавам този съдия, вие трябва да ми кажете дали е голяма или малка риба. Вярвам в големите риби. Вярвам, че ако преследваш най-високопоставените, най-корумпираните държавни служители, в правителството или корпорации, в индустрията, че малките риби стават лесен за решаване проблем. Според мен трябва да се преследват първо големите и после всичко ще се подреди, особено ако имаш необходимата правителствена и правна реформа.

Позволете да ви дам пример за голяма риба. Неотдавна, Конгресът на САЩ повдигна обвинение на президента на САЩ за корупционни практики в Украйна. Повдигнаха обвиненията, разпитаха свидетели, проведе се процес в Сената. За съжаление, републиканците решиха да вземат политическо решение и да не свалят от длъжност президента, което можеше да стане. Вместо това избраха да оставят в ръцете на избирателите бъдещето на Доналд Тръмп през есента.

Важно е да се отбележи, че на президента бяха повдигнати обвинения, за които можеше да бъде свален от власт, доказателствата срещу него бяха съкрушителни, но политическо решение го възпрепятства. Няма по-голяма риба от президента на САЩ. Честно казано, се гордея с държавата си, че подвежда под отговорност високопоставени служители. Има и още много, мога да ви дам примери, но да се бориш с най-високопоставените, корумпирани и подриващи демокрацията хора, това е основната задача за България и за САЩ.

– Да се мисли за САЩ като за държава, която ще се намесва и ще решава всичките ни проблеми, е наивно. Но каква е крайната цел на подобна мярка – да се подкрепи българската борба с корупцията, както каза г-н Помпео, или да се продължи всеизвестната битка с Русия на българска почва?

– Вижте, борбата срещу корупцията в България трябва да бъде поведена от българи. САЩ можем да помогнем, да съветваме, да подпомагаме, да предоставяме правна помощ, както сме го правили и преди. Когато бях там, вложихме много средства в съветници, които да разгледат съдебната реформа и други неща.

Можем да направим много, но в крайна сметка зависи от правителството, от народа и от лидерите, избрани от българите, да се борят с корупцията. Това е борба във всяка демокрация, но трябва да бъде поведена от волята на народа и на правителството. САЩ можем да помогнем и, сигурен съм, ще продължим да подкрепяме мерките за борба с корупцията в България, но в крайна сметка зависи от българите.

– Бихте ли обяснили основанието за такова решение? Трябва да е основано на ваши доказателства, например от службите ви, или е в резултат на информация, предадена от българските институции на Държавния департамент или посолството на САЩ в София?

– Вижте, посолството, правителството на САЩ са запознати със случващото се в България. Имаме източници на информация, както всички посолства и представители в България. Активно работим с българското правителство, ако имаме информация, важна за съдебната система, я предоставяме. Не мога да влизам в подробности как я получаваме или каква информация имаме. Но да, имаме информация и тези решения на кого му се позволява да влезе в САЩ или кой бива санкциониран от САЩ, всичко това се основава на солидни доказателства, не на случайни политически решения.

Смея да добавя, че забраната за пътуване до САЩ на лица, свързани с организираната престъпност и корупцията, не е ново за България. Докато бях там, отказахме достъп на десетки души. Различното днес е, че държавният секретар посочи име. Ние никога не сме… Винаги сме били много внимателни относно личната информация на човека, на когото сме отказвали виза, както и за причината.

Но да се отказва виза в България или друга държава, заради корупция или свързаност с организирана престъпност, не е необичайно.

– Бихте ли пояснили? Не назовавате имена, но това държавни служители ли са, политици ли, бизнесмени ли?

– Няма да влизам в подробности. Твърде чувствителна информация е. Не съм представител на правителството сега и със сигурност няма да спекулирам за случващото се в момента в правителството на Щатите. Но ще кажа само, че имаше основание за всяко решение, взето в периода от 2002 до 2005 година за отказ на виза. И много сме отказвали.

– Мандатът ви тук беше по време на пика в публичните убийства на мафията в София. Какво си спомняте?

– Спомням си, че организираната престъпност и корупцията бяха голям проблем за България. България беше в период на преход от старата социалистическа система към модерна демокрация. Смятам, че процесът продължава и днес. Битката е нескончаема, подобряването на демокрацията винаги продължава. Да, имаше мафиотски убийства, докато бях в България.

Тогава имаше такава нагласа, че просто е време на преход, с времето ще се промени. Аз я отхвърлих и твърдях, че трябва незабавно да се предприемат мерки. Много се гордея, че, когато бях посланик в България, докарахме ФБР, Агенцията за борба с наркотиците, предоставихме подкрепа на съдебната система за реформата. Допринесохме, колкото можахме, но пак, както казах, зависи от българите.

– Какво съветвахте институциите тук? Чудя се как се е зародил изразът – "В България ловят само дребните риби"?

– Това беше мнението ми тогава. Огледах се какво е нивото на корупцията и на организираната престъпност. Казах, че големите риби се измъкват и е просто политически театър, когато се задържат по-дребни престъпници, а големите се измъкват. Имаше някакво отношение да се омилостивят САЩ и западните съюзници и да се демонстрират действия, когато такива липсваха. За мен беше важно да говоря по въпроса, за съжаление на тогавашния главен прокурор и някои други, на които не им беше много удобно.

– След случилото се тук, Васил Божков бяга от закона. Това показва ли воля да се преследват по-едри риби най-накрая?

– Господин Божков е в общественото полезрение отдавна. Известна фигура е в България, всеки го знае. Предизвиках малък скандал, когато бях в НАТО, защото отидох на изложение в Брюксел за присъединяването на България към ЕС и не бях разбрал, че Божков го е спонсорирал. Дълго се опитвах да обясня защо бях там. Божков не е нищо ново за българската сцена. Само се чудя защо отне толкова време. Все пак, напредъкът си е напредък, да видим стъпка по стъпка как ще свърши всичко.

– Какво му липсва на обществото ни в момента според вас?

– Винаги търся начини да се подобри демокрацията. Тя постоянно се развива. Според мен има три-четири неща, които по много начини възпрепятстват напредъка на България. Първото е нещо, за което сме говорили в предаването – нивото на корупция и организирана престъпност в България. Организираната престъпност не е толкова видима, колкото бе по мое време, но все още я има.

Също така ме притеснява липсата на свободна и независима журналистика в България. Според мен е твърде близка до правителството, не е съвсем свободна и независима, не е неудобна. Без такава, не се търси отговорност от висшите държавни служители, така че се надявам в бъдеще да се развие по-свободна и независима медийна среда в страната.

Още нещо, което ме притеснява в България, е че е еднопартийна държава. Министър-председателят и ГЕРБ властват на политическата сцена. Има и други партии, но не са точно ефективни опозиционни партии, нямат голям потенциал да свалят правителството. Липсата на политическа конкуренция в страната ме притеснява.

И още нещо ще добавя, а именно българската енергийна независимост. Редица посланици са работили по въпроса и то с основание. България почти изцяло зависи от Русия за енергията си и според мен това дава на Русия влияние, което може и да е добро, а може и да не е.

Въпросът е, че режимът на Путин в Москва е покварен и авторитарен и имат огромно влияние в България чрез енергията и в други отношения. Добрите отношения с Русия са естествени и може да бъдат продуктивни, но се опасявам Русия да не използва влиянието си в България за не съвсем демократични цели. Имам списък с 4 неща, които считам за сериозни проблеми в България днес.