Дан Шомън е политически стратег, консултант и специалист по публични комуникации. Той е мениджър в кампаниите и съветник на сенатор Барак Обама в продължение на девет години - от 1997 г. до 2006 г.

Политическата кариера на Обама започва именно в Сената на САЩ през 1996 година. През 2000 година, Обама се надява да бъде избран сред първите кандидати, влизащи в Камарата на представителите на Съединените щати, но не успява.

Това обаче се случва през 2004 г., когато Обама печели място в Сената с почти 50% разлика от своя опонент от Републиканската партия. Именно от Спрингфийлд, Илинойс, Обама обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на президентските избори през 2008. 

Днес Дан Шомън се занимава с консултантска дейност. Работи с правителства и компании в Източна Европа и Близкия Изток.

Дан Шомън, добре дошли в предаването!

Благодаря, Светослав! Чест е да съм гост във вашето предаване!

Кой управлява света в момента? Президенти, премиери, държавни глави или технологичните крале като Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Джеф Безос?

Много добър въпрос! Първо, мога да кажа кой ръководи Америка в момента. В интерес на истината, всъщност е Джеф Безос от „Амазон“. В Америка, донякъде заради пандемията, „Амазон“ доставят храната, покупките, дори пощата ни. Те са част от ежедневието ни по много начини. Вече контролират пазара на товарните превози в Щатите. Те са най-развиващата се компания, станали са същинска технокрация и за мен това е притеснително.

Колкото до „Фейсбук“, Бил Гейтс, „Майкрософт“, Марк Зукърбърг – опасявам се от социалните мрежи. Вярвам, че в Щатите ще има голям дебат през идните четири години за силата на технологиите и на технологичните гиганти.

Имате ли обяснение защо Бил Гейтс предизвика толкова много глобален шум около себе си в целия свят? Защото предупреди за потенциална пандемия преди години?

Знаете ли, в Щатите хората уважават богатите, за съжаление. Вижте как избраха за президент Тръмп. Хората гледаха на него като на успешен и се възхищаваха на стандарта му на живот, на скъпите му хотели. Знаят, че Бил Гейтс има някакъв митичен живот с прекрасната му жена. Между другото, познавам съпругата му от гимназията. Тя е израснала в Далас, много земен, образован, грижовен човек. Но живеят митичен живот, почти като принц Уилям и Кейт.

Телевизиите и социалните мрежи твърде много възхваляват хората, водещи бляскав живот, и понякога имат твърде голямо влияние върху решенията ни. Не мога да говоря за България, но тук много звезди говорят за здравеопазване например. Някои звезди са против ваксините и хората ги слушат. Налудничаво е! Защо ще слушаш звезда по въпроси, свързани със здравеопазване? Според мен сме изправени пред предизвикателство, а именно кой води обществото ни – учени, обосноваващи се на факти, и експерти или хора с пари.

Социалните мрежи бяха създадени като инструмент за свързване на хората. Но ни доведоха и до големи разделения във всички общества. Коя е правилната дозировка между истинското лице на един кандидат за определена длъжност и образа на кандидата във „Фейсбук“ или „Туитър“?

Американците са изключително разделени, което е много плашещо. Град срещу провинция, бели срещу не-бели. Много от тези проблеми могат да се обосноват с расата и икономическите проблеми в Америка. След 20 години, САЩ вече няма да бъде държава с преобладаващо бяло население, така че има много опасения какво ще стане с Америка и хора, вярващи, че Америка вече не е тяхната страна и оттам произтичат много от емоциите спрямо имигрантите.

Всичко това се отразява в социалните мрежи, често в дебати относно хомосексуалност, аборти, хомосексуални в армията, подобни неща. Как може кандидат да го промени? Сега, за съжаление, кандидатите използват социалните мрежи за изразяване на крайни позиции. Американците слушат крайнолевите и крайнодесните политици.

За вбъдеще ще имаме много предизвикателства по отношение успокояване на напрежението. Една от причините да бъде избран Байдън е, че посланието му беше за спокойствие, да охладим страстите, да направим дебатите по-малко емоционални и по-рационални.

Предстоят ни парламентарни избори в България. Как да различим потенциала на успешен млад политик, особено в началото на пътя му

Радвам се, че ме попитахте за парламентарните избори през април в България. Неотдавна подписахме меморандум за сътрудничество със Съюза за стопанска инициатива за развиване на икономическия просперитет за българите по отношение американски и европейски фирми.

За бъдещето на България е особено важно да се намерят политици, не е нужно да са млади, но да са преминали през ситуации, благодарение на които да са способни да разберат и да се справят с проблемите на гражданите. Да Ви дам пример. В Щатите, работя с кандидатка, чийто съпруг е бил полицай, убит при катастрофа от пиян шофьор. Тази жена е много силен кандидат, защото хората знаят, че е преживяла нещо много тежко и се е справила.

Хора, преживели тежка болест или преминали през истинско бойно поле. Те са хората, които знаем могат да ни поведат напред, и България, и Щатите, с важното послание за надежда, разбирателство и истинско състрадание.

И тук обикновено казваме, че искаме нови лица – как да изгреят? Как изгря като успешен кандидат Обама, например?

Трябва ни интелигентен човек. Не задължително начетен, може да е природно интелигентен или образован. Да е загрижен човек, да може да балансира между лявото и дясното, да се чувства на мястото си.

Такъв беше Обама. Той дойде като човек, който разбираше хората с различна история. Донякъде защото дядо му и майка му бяха бели американци от провинцията в централната част на Америка. Той имаше способността да разбира тази страна и се беше научил да разбира и другата страна – чернокожите американци по градовете. Той можеше да се адаптира и да балансира между двете страни и така преуспя, заради способността му да работи с различни групи. Трябва ни политик, който да се чувства добре и в заседателната зала, и на улицата.

Кога млад политик може да напредне само с едно действие – обикновено по нашите земи е с компромати за опонента. Но кой беше най-успешният ход на Обама през тези години?

Донякъде всичко започна от факта, че Обама не беше добър оратор в началото. Беше професор, беше малко скучен, съдържателен, но не можеше да развълнува аудиторията. Така той всъщност започна да посещава много църкви, особено на цветнокожи. Ще се зачудите какво е постигнал и защо го е направил? Той там просто се усъвършенства ораторските си качества. Така стана малко като свещеник, като проповедник, вестител. От взаимодействието между хората в църквите той успя да разбере на какво и как реагира публиката.

Ако имате политик, в България трябва да намерим човек, който може да прави и двете – не само да има успешно послание за доброто на България, но да може и да го изрази. Не стига да си загрижен и съдържателен политик, трябва посланието ти да бъде чуто, в днешно време чрез социалните мрежи и медиите.

Споменахте, че сте били в България. Какво е впечатлението Ви? В последните години администрацията на господин Тръмп поставяше на първо място бизнеса, икономическите сделки - като тази с изтребителите и т.н. Смятате ли, че финансовият интерес ще продължи да води отношенията между двете ни страни?

Надявам се да е финансов интерес, който да не е военен. Едно от опасенията ми, дори при президента Обама, беше, че твърде голям фокус се поставяше върху военните въпроси и недостатъчен върху малките и средни предприятия, и растящата демокрация. Надявам се президентът Байдън да се съсредоточи върху това и смятам, че ще го направи.

Ако се заздрави алианса в НАТО и се подпомогне ЕС в укрепването на демокрациите, всичко това ще се отрази добре на България.

Трябва да развием по-близки отношения с всички източноевропейски страни, защото те разчитат на нас, така както и ние на тях. Толкова много американци са с източноевропейски произход. Само в Чикаго, където живея, има 200 хиляди българи!

От съществено значение е за САЩ да приеме тези държави и културите им и да станем едно. Ние трябва да сме част от Европейския съюз и да укрепваме културните и икономически връзки, а не просто да продаваме изтребители.

Много благодаря, Дан! Пожелавам успех, беше удоволствие!