Роуминг

Разтърсващото торнадо е първата новина в един от последните ефири на водещата с необичайна история. След края на един от най-успешните телевизионни сезони в историята на американската телевизия Си Би Ес обаче водещата на новините Мишел Гийлън напуска. Годината е 2010 г.. Причината - негативните новини.

Гийлън представя новините повече от 7 години в Си Би Ес, Фокс и малки кабелни телевизии. Телевизията на окото, както някои наричат втората най-стара американска телевизионна мрежа дори я представя като едно от ключовите си лица след като за пръв път интегрира нощните и сутрешните си новинарски емисии в обща концепция и екип. Така 32-годишната журналистка слиза от ефира, гледан от стотици милиони ежедневно и започва своята лична мисия за повече позитивни емоции.

За да направи промяната, Мишел Гийлън сега води конференции по целия свят и е сред световнопризнатите експерти в т.нар. позитивна психология. Има и собствена книга - "Да излъчваш щастие", с която учи читателите си как да съобщават с по-малко негативна емоция лошите новини.

Гийлън иска да промени мисленето, журналистиката и живота чрез универсалното лекарство - оптимизма!


Преди всичко, благодаря Ви за участието! Изглеждате като щастлив човек…
Бяхте ли щастлива, когато бяхте в ефир, докато бяхте журналист?

Като цяло бях щастлива, предизвикателството беше, че новинарската емисия в CBS беше, както много други програми, изпълнена с негативни новини – убийства, смърт, унищожение, природни бедствия. В един момент осъзнах, че не исках през студиото да преминава дете, на 6 примерно, да чува какво обявявам по новините, да вижда този светоглед. Накара ме да разбера какво друго има, как да се изправяме пред предизвикателствата с усещане за устойчивост и оптимизъм, вместо безсилие. Попаднах на позитивната психология, научно изследване на щастието и човешкия потенциал. Сега разбирам, че оптимизмът поражда благополучие. Оптимизмът е очакването, че ще се случат добри неща и вярата, че поведението ни е от значение, особено пред предизвикателствата. Медиите имат огромната сила да създават оптимизъм и устойчивост в обществото, а то трябва да бъде направено, като новините се съсредоточат не само върху проблемите, но и върху решенията.

Много интересен подход, аз, както и много от нас, съм на същото мнение. Проблемът е какво бихте отговорили на всички онези, които смятат, че лошите новини са истинските новини?

Отличен въпрос! Понастоящем се използва погрешна логика в медиите ....въпреки че много от приятелите ми журналисти, като Вас, ние знаем, че можем да предизвикаме положителна промяна и още таим надежда за работата, която можем да свършим. Погрешна е логиката, че негативното продава, което пък е добре за рекламодателите, търсещи най-много импресии за рекламите им. Нови проучвания в областта на неврологията, на позитивната психология и рекламата показва, че тази формула е погрешна. Рейтингът, вероятността за покупка и няколко други ключови мерки показват, че съдържанието, съсредоточено върху решения, е по-добро за мозъка, за рекламодателите и, накрая, за новинарските организации. Да Ви дам два бързи примера от проучването. Ако позиционираме реклама до по-позитивно съдържание, вероятността за покупка се увеличава значително. Увеличението може да стигне до 30%. Освен това, има изследване на Университета в Пенсилвания, след като наблюдавали New York Times три месеца - изводът е, че много по-вероятно е хората да споделят положително и полезно съдържание, с което усещат емоционална връзка. Това показва, че реклама, съчетана с подобно съдържание е виждана повече пъти като се споделя и има продължителност. Смятам, че има много показателни примери за това да не се съсредоточаваме само върху отрицателното, може да се съсредоточим и върху положителното и пак да развиваме бизнеса. Журналистите усещат по-голяма свързаност, надежда и смисъл от труда им и за обществото също има ползи. 

Може обществото да почне да възприема журналистите и програмите като приятели, а не някой, който ги плаши?

Да, само 3 минути негативни новини… Нека да започна отначало. С Ариана Хъфингтън, основателката на Хъфингтън поуст, направихме редица проучвания. Разгледахме влиянието на новините върху мозъка. Само 3 минути негативни новини сутринта стигат да се увеличи вероятността да имате лош ден с 27 %, отчетено 6-7 часа по-късно. Тоест негативните новини, вместо да действат като витамин със закуската, са като отрова, повлияваща на целия ви ден. Същевременно в последващо проучване открихме, че ако не представяме на хората само проблеми, а обсъждаме възможни или реални решения, то ги прави 20 % по-добри при задачи за креативно решаване на проблеми, извършени впоследствие. Това показва, че като излагаме хората на решения развиваме "мускула" на оптимизма и виждат, че поведението им е от значение. Оптимизмът е очакването да се случват добри неща и вярата, че поведението ни е от значение. Да бъдем заливани само с негативни новини и проблеми захранва лъжата, че поведението ни не е от значение. Не негативността, а това, че не обсъждаме какво може да бъде направено пред предизвикателството може да бъде истинският рак, прояждащ корените на благосъстоянието в обществото.

Много е логично, разбира се. Бихте ли казали, когато напуснахте работа, телевизията, една от най-големите в Щатите, станахте ли по-позитивен и щастлив човек?

Интересно... мисля, че еднакво щастлива бях на работа там и съм сега след това. Сега с работата си, давайки на хората сила чрез проучванията, за мен е много вълнуващо. Все още сътруднича с всички приятели от медиите, за да споделям посланието, просто в малко по-различна роля. Когато бях в CBS, в пика на рецесията, освен всички други негативни новини от света, излъчвахме истории на хора, губещи домовете си, работата си, спестяванията си. Затова предложих да правим "Седмица на щастието", когато да каним експерти, обясняващи как да поемем отново контрол върху щастието си насред рецесията, вместо да чакаме да се възстанови икономиката. Получихме най-добрия отклик от зрителите за цялата година и осъзнах, че изграждането на оптимистична нагласа и обсъждането на решения може да преобразява. .......

Искате да кажете, че програмите и новинарските емисии трябва да се съсредоточават повече върху решенията, отколкото върху проблемите, но без да се крият политическите грешки, например?

Да.

Как да се постигне този баланс? Да се премахнат само бедствията?

Не искаме да пренебрегваме негативното, проблемите в света ни. Има страшно важни теми, върху които трябва да се съсредоточим. В Щатите, едно от нещата, от които страдаме, особено в местните новини, е, че всяко едно ПТП се показва по новините. Едно ПТП не е толкова значително, дори да има жертви – колкото и тъжна да е тази новина, не означава, че е значителна за много хора в града. А ако ПТП се е случило на главен път в час пик или има затруднения в движението, то значимостта расте. Трябва да се запитаме дали новината е значителна, има ли начин да се ангажират експерти или обществото в дискусии и призиви за действие за решенията и наистина ли сме разгледали възможните решения, излъчили ли сме ги.