Крис Линч е американски сериен предприемач, който успява да събере 150 милиона долара начален капитал за 4 стартиращи компании и да ги умножи до 7 милиарда долара. Сред технологичните гиганти, които придобиват негови бизнеси са HP, Cisco и Амазон.

В момента ръководи компания – лидер в пазара на виртуализация на хранилища за данни. На 8 години започва да продава вестници, за да помага на родителите си и успява да изгради мрежа от 300 клиенти.

Определя умението да преговаряш като най-ценното в света на парите.

– Крис Линч, добре дошли в България. Оставам с впечатлението, че колкото повече пари правите, толкова повече променяте стила си. Това сте вие преди няколко години, а това сте вие няколко стотин милиона долара по-късно. Кой от двамата харесвате повече?

– Този отзад в по-дискретната блузка.

– Вие сте сериен предприемач. Какво означава това? Звучи малко като сериен убиец.

– Има някакво сходство, защото вие повтаряте едно и също, само че вместо да убивате хора, убиваме конкуренцията.

– Как започна вашето приключение в света на бизнеса и на парите?

– В САЩ имаме една задача за децата – да разнасят вестници по адресите, и след като започнах от 7-годишен, сега съм на 56, не съм спрял да работя нито един ден. Питаха ме защо. И аз му казах на човека – когато правиш това, което ти харесва, ти не го усещаш като работа. Аз не мисля, че и вие като ме интервюирате, го приемате за работа. За нас и двамата това не е работа в момента.

– Да, какво спечелихте?

– Научих се на дисциплина, научих се как да общувам с хората, защото, нали, аз съм млад човек, а трябва да събирам пари от тези, на които доставям вестници, възрастни хора. Научих се как да водя преговори, научих се как да пестя.

– Важно ли е човек да пести? Трябва ли да има много, за да спестява или може да има по-малко и отново да пести? Какво би му донесло това?

– Това, кое е важно е да пестите, за да усетите нуждата от дисциплина в живота. Защото човек не е необходимо да търси веднага някаква награда, някакво моментно удоволствие, Не. Трябва да се изчака, понякога е хубаво да приемеш по-малко, за да постигнеш повече, защото това ще ви доведе до по-добро бъдеще за вас и за вашите близки.

– Сякаш живеем в свят на бързи пари? Бързи ли са парите в IT сферата?

– Така се рекламират нещата. Реалността е, че, за да можеш да изградиш една качествена компания, на теб са ти нужни поне 10 години.

– Как се печелят обаче, да кажем, 100 милиона долара за финансиране на IT компания, когато има толкова много компании, които се борят за подобни финансирания, нещо, което вие сте постигнали?

– Няма някаква магия, основните принципи са посветеност, смелост, да имате идея, и да кажете да, ето това ще направим и вече да си следвате стъпките към целта.

– Ако аз съм инвеститор и ви попитам дали да инвестирам парите си в социални мрежи, като „Фейсбук”, като „Инстаграм”, като „Туитър”, с 5-годишна перспектива, какво бихте ме посъветвали?

– Ще ви кажа да съкратите срока, да увеличите мащаба и да участвате в нашата дейност, защото ние сме реална компания, която дава реален принос. Ние свързваме света на бизнеса и света на изкуствения интелект. Това, което ние правим се използва за лечение на болести, за повишаване качеството на живота на хората, свързване на хората, а социалните мрежи мисля, че дехуманизират, защото те пречат на хората да общуват лице в лице.

– В какъв свят искате да живеят децата ви?

– Не би трябвало в един такъв свят да има бариери, ние ги създаваме непрекъснато, да речем – имаме държави, имаме отделни религии. Аз се надявам да има една среда, която да е безопасна, чиста за моите деца, да има един единен свят, в който хората да бъдат преценявани по това, което вършат, а не откъде идват, не с какво разполагат и вярвам, че има много повече добро в света, отколкото зло, въпреки че знаете, че злото по-добре се рекламира, много повече внимание получава, но не бива да изпускаме от поглед доброто и това трябва да е основата, върху която нашите деца да се развиват и да търсят по-добър живот, по-добър от нашия, надявам се.

– Благодаря ви много, желая ви успех и в американските, и в българските ви начинания. Беше ми приятно.

– Аз ви благодаря.