Право на отговор, поискано от Висшия съдебен съвет след участието на главния редактор на в. "168 часа" миналата неделя, в което бяха коментирани възнагражденията на членовете на съвета и ефективността на работата на правораздвателната система.
Право на отговор на ВСС
Уважаеми госпожи и господа,
На 26 октомври 2025 г., в предаването „120 минути“ с водещ Светослав Иванов гостува Слави Ангелов - главен редактор на седмичника „168 часа“. В разговора бе изнесена и коментирана информация, която не отговаря на истината, поради което на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, Висшият съдебен съвет (ВСС) настоява за право на отговор в следващия брой на предаването - на 02.11.2025 г., като предоставяме следната информация, която да бъде обявена в ефир:
Законът за съдебната власт с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 регламентира формирането на основното месечно възнаграждение на най- ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност и на най-високите длъжности в органите на съдебната власт. Според ал. 1 на цитираната норма, основното месечно възнаграждение на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, е равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд на Република България. Основното трудово възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, според ал. 2 на чл. 218 от ЗСВ, се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт. Определянето на възнагражденията на всички останали длъжности в органите на съдебната власт е предоставено в задължение на пленума на Висшия съдебен съвет и се утвърждава с Таблица № 1, съдържаща 21 магистратски позиции.
С чл. 29, ал. 2 от ЗСВ е регламентирано, че за изборните членове на ВСС се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1, чл. 219, чл. 221, чл. 224 и чл. 330 от ЗСВ. Тяхното основно месечно възнаграждение е равностойно на това на председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, което е в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
В чл. 10, ал. 1 от Закона за Конституционния съд е регламентирано, че председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение,
равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на Република България и на председателя на Народното събрание. Този механизъм за сформиране на заплатите на изборните членовете на ВСС води до извода, че техните основни месечни възнаграждения са строго законодателно регламентирани и Съветът не може произволно, по своя преценка, да определя техния размер по начин, различен от установения с цитираните законови разпоредби.
Висшият съдебен съвет, в изпълнение на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България, е изготвил проект на бюджет на съдебната власт за 2026 г. В него е заложен 18 % ръст на трудовите възнаграждения на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители, въз основа динамиката на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните 6 години. Проектът е внесен в Министерския съвет и Министерството на финансите за включването му в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
В правомощията на Народното събрание е да гласува бюджета на съдебната власт, като прецени дали ще приеме предложения от ВСС проект със заложено увеличение на заплатите на магистратите и съдебните служители.
Категорично заявяваме, че предвидените в проекта на ВСС за 2026 г. параметри на увеличение на размерите на възнагражденията са относими единствено за магистратите и съдебните служители. Каквото и да е увеличение на възнагражденията на членовете на ВСС не е планирано, тъй като по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 2, във връзка с чл. 218, ал. 1 от ЗСВ.
Твърденията за предстоящия ръст на заплатите на членовете на ВСС подвеждат обществеността, формират неверни представи и насаждат негативизъм сред обществото. Считаме за недопустимо национални медии да разпространяват дезинформация, с което се злепоставя един конституционно установен орган и се накърнява независимостта и престижа на съдебната власт.
Не отговаря на истината и заявеното за намаляване работата на органите на съдебната власт, което е видно от публикуваната на интернет сайта на ВСС информация1 за дейността на съдилищата, прокуратурата и Националната следствена служба. На всеки шест месеца, в изпълнение на чл. 30, ал. 2, т. 13 от ЗСВ, съдийската и прокурорската колегия изисквО и обобщават статистическите данни, предоставени от органите на съдебната власт.
ПРЕДСТАВЛЯВАЩ
Висшия съдебен съвет
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
Приложение
Според обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за първото полугодие на 2025 г. данните за движението на делата показват ръст спрямо същия период на 2023 и 2024 г. През 2025 г. са постъпили 284 977 дела, спрямо 277 790 през 2024 г. и 263 266 през 2023 г. Съответно общият брой на делата за разглеждане за първите шест месеца на 2023 г. е бил 391 499 броя, за 2024 г. - 400 529 броя, за 2025 г. нарастват до 414 003 броя. Увеличава се броят на свършените дела за полугодието, като през 2023 г. те са 267 023, за 2024 г. 276 744, а за 2025 г. - 286 155.
Според обобщената информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата в Прокуратурата на Република България през първото шестмесечие на 2025 г. също се отчита възходяща тенденция за периода 2023 - 2025 г. Наблюдаваните преписки по следствения надзор за 2025 г. са 135 274 бр. спрямо 131 655 през 2024 г. и 127 815 през 2023 г. Новообразуваните преписки през 2025 г. са 109 185, спрямо 106 287 през 2024 г. и 103 702 през 2023 г. Решените преписки през 2025 г. са 124 368, срещу 121 229 през 2024 г. и 116 915 през 2023 г. По отношение на наблюдаваните досъдебни производства се отчитат 146 531 бр. през първото полугодие на 2025 г., спрямо 146 324 за 2024 г. и 151 443 за 2023 г. Новообразуваните досъдебни производства през първите шест месеца на 2025 г. са 42 779, за 2024 г. - 44 257 и за 2023 г. - 43 903. Решените досъдебни производства през първото полугодие на 2025 г. са 84 078 бр., през 2024 г. - 82 089 бр. и през 2023 г. - 93 923 бр. През първите шест месеца на 2025 г. прокурорите са участвали в 72 183 съдебни заседания, през 2024 г. в 68 333 и през 2023 г. в 69 789. През първите шест месеца на 2025 г. са приведените в изпълнение 7 705 присъди, през 2024 г. - 7 393 присъди и през 2023 г. - 8 051 присъди.
