Изследване на непроучени до момента архиви из цяла България, срещи с наследници и хора, лежали в лагери след 9 септември 1944 г. - на тази основа се базира новата книга на Христо Христов и Вили Лилков "Погубената България". Проектът е продължение на книгата "Бивши хора".
„Погубената България са едни хора, които смятаме за образци. Фантастични българи – индустриалци, търговци, учители, кметове, българското войнство, духовен елит. Хора, изконни българи, които са запазили своя човешки образ при невероятния терор, който е следвал след 1944 г. Това е група от българското общество, върху която репресиите, след като се прехвърлят на конкретните хора и те си отидат, се прехвърлят и върху техните деца”, обясни Христо Христов.
„Причината е, че точно този елит Държавна сигурност окачествява като най-трудно приспособим към новите условия. Резолюцията на всяко едно от тези досиета е "Остава неприобщен до края на живота си". Докато всички други категории – вражески елементи, които са съществували – по някакъв начин БКП е намирало политика за приобщаване. Този елит обаче няма начин за приобщаване и единственият начин за работа с тях е репресията”, коментира Вили Лилков.
„Основният архив е този на тоталитарните комунистически служби, който се съхранява от Комисията по досиетата. Благодарение на действащия закон ние имаме достъп до него. Архивът е огромен и два живота няма да ми стигнат, за да го проуча”, допълни Христо Христов.
„Тази книга се базира основно на изследване на провинциалния елит и на техните наследници. Има и много живи свидетелства”, каза още Лилков.
Някои хора обаче мълчат от страх.
„Открихме невероятни примери за поведение. Ако погледнете завещанията на някои от тях към своите градове, те са ориентирани към бъдещето. Към социално слабите, към сиропиталища и болници. Дарявали са цялото си имущество, а наградата е била концлагер”, разказа Вили Лилков.
