Сбъднатите мечти не винаги могат да ни направят по-щастливи. Понякога е възможно точно обратното – да се почувстваме огорчени и неразбрани от другите. Следва историята за едно от най-големите български постижения, изпълнено с много ентусиазъм и дълбоко разочарование. Димитър Иванов ни среща с капитан Николай Джамбазов, обиколил света по морета и океани, абсолютно сам.

Нос Хорн. Наричат го "моряшкото гробище" или "края на света". Хиляди лодки са потънали там и малцина са оцелели.

През Огнената земя през 1985 г. преминава капитан Николай Джамбазов. Той е единственият българин, построил лодката си напълно сам и обиколил с нея цялата планета.

„Моята приятелка беше яхтата, аз с нея живях десетки години… първо докато я създавам на чертеж, после докато я построя...На моменти ми е идвала мисълта да се откажа, обаче след като се сетя, че аз никога не съм бил предател на мечтите си, продължавах наново”, разказа кап. Николай Джамбазки.

Посвещава целият живот на мечтата си да плава. На 27 г. започва да строи лодка, с която да обиколи света. След шест години работа ѝ дава името "Тангра" – в почит на най-висшия бог на прабългарите. За изграждането ѝ залага почти всичко.

„Месечният ми доход беше 150 лв. като техник в Завод "Витоша", обаче аз живеех с не повече от 40 лв. на месец. За мен беше важно да имам хляб и кисело мляко. Занимавах се с техни ремонти, занимавах се с хидравлични машини ремонтите и авариите по тях. И в същото време учех и задочно”, допълни мореплавателят.

– И учихте, работихте, и строяхте яхта?
– И учих, и строях яхта… И веднага щом като се върна, обличах моментално работните дрехи - ако можеше да се каже, че са работни дрехи, и работех до 12 през нощта. Тогава частник не можеше да узакони, да ползва трифазен ток. Единствено за помпа за вода. Аз пуснах тогава документ, че ще искам да си монтирам помпа за вода. И по този начин ги излъгах, и с този трифазен ток работеха машините”, обясни кап. Николай Джамбазки.

От малък тренира ветроходство с първите подобни спортни групи у нас. На язовир "Искър" е лидер сред бъдещите мореплаватели и бързо става "инструктор".

„Аз си мечтаех за околосветското още от дете. Защото докато аз не можех да чета, майка ми и баба ми четяха книги за мореплаватели и това ми остана в съзнанието, че това е много велико нещо и аз трябва да вървя по този път. Никога не съм имал намерение с комерсиална цел да го правя, просто една мечта”, обясни капитанът.

По пътя на мечтата една от най-големите трудности за капитан Джамбазов е напускането на социалистическа България легално. Дълго време разрешение за отплаване на мореплавателя от високите етажи на властта и Комунистическата партия няма. След година неуспешни опити обаче задухва попътен вятър.


„И тогава отидох в студия Научнопопулярни филми. Тогава беше директор Мачо Марков и му казвам "Ще ми помогнете ли? Аз мога да снимам филми за вас, кадри и ще ви ги донеса. Само искам една командировъчна заповед да ми издадете”. Той ми казва "Аз не мога да ти издам такава, но ще ти издам една, която ще ти свърши работа". И заповедта – командировъчната, която ми дадоха беше "Командировам кап. Николай Василев Джамбазов в цял свят без право на пътни, дневни и валута." С такава командировъчна заповед никой не е излизал”, разказа капитанът.

Преди да мине от другата страна на Желязната завеса всичко е в тайна. Подозира, че може да бъде принуден да остане – точно, както на предишно престижно ветроходно състезание е инструктиран да се прибере.

"Следва Джамбазов да се завърне веднага в България. В противен случай ще бъде зачитан за невъзвръщенец." - какво ще направите вие при комунизма като получите една такова съобщение? И тръгнах без никакви обувки. Нямах нито джапанки, нито обувки, нито нищо… чак в Гърция отидох да си купя обувки. Тръгвам на околосветско плаване без никакви обувки. И съм карал бос до там. Само и само да изляза от България”, допълни кап. Джамбазов.


За най-трудния маршрут за околосветско пътешествие той моли баща си да му купи консерви с храна.

„И така до Австралия съм ял само три вида консерви. И трите бяха… само едните ставаха за ядене, но оцелях. Дъждовната вода, като я смесите един литър с една чаша морска вода – водата става за пиене. Водата, която държах в резервоарите – тя можеше да стои 20 години без да зеленясва и жабурнясва – вътре се слагат сребърни монети. Сребърни лъжици и накрая бях взел от баба ми каквото има. Има такива много трикове, които хората не ги знаят. Освен това, успехът на това плаване се дължеше, защото аз знаех как да следя и какви ремонти да правя, на тази яхта”, разказа още капитанът.

Неколкократно попада в окото на мощни урагани и бури, и не веднъж му се налага да поправя "Тангра". Връзката му с брега е единствено чрез любителска радиостанция, а ориентацията в открития океан е само по звездите.

„Понякога с дни не можеш да си намериш мястото, защото морето е покрито с гъсти облаци, а навигацията се водеше тогава само със секстант”.

– Само така и като е мрачно времето какво се случва?
– Караш само по компасен курс, докато намериш някъде прозорец в небето, където да видиш светило – звезда, Слънце или Луна и да влезеш в специалния лабиринт на изчисления. Няма море, което да не е опасно. Щом има буря, щом има вятър силен… то е опасно за неподготвените, ако си подготвен и знаеш много, винаги можеш да излезеш от ситуацията.

Ураганът не представлява само заливане и вятър, ами то се обръща тая лодка, тя пада от 10 метра височина като леген в езеро и тъй нататък… Блъска, удря... трябва да издържи организмът на всичко това… Много малко хора са оцелявали при такива бетонобъркачки. И да стане нещо, ти си го приел. Ако не си готов да приемеш съдбата си, по-хубаво си стой вкъщи. Нямаш място там”, каза кап. Джамбазов.

Родината обаче също не се оказва спокойно място за капитана. След три години самотно плаване осъзнава, че на брега ще продължава да е сам.

„Аз съм убеден, че съм постигнал мечтите си, спокоен съм удовлетворен съм от това, че съм го направил, но… загубих нещо друго – контактът с хората. И то го загубих, не защото аз не съм контактен, а защото хората не могат да понесат така наречената моя слава, или мой успех.


Огорчен съм, разбира се. Аз искам като мине някой покрай мен, да ми каже "Добър ден!". Те и "Добър ден!" не ми казват… За да те изхвърлят от яхт клубовете да не си техен член… какво значи това?

Франсис Чичестър беше произведен от английската кралица като Сър затова, че обиколи света по същия маршрут с яхта, направена за един и половина милиона лири от най-добрите световни корабостроители. И него, за да обиколи, когато обикаляше Нос Хорн, го пазеше военен кораб”.

Цял живот капитан Джамбазов се опитва да изпълни мечтите си, но когато ги сбъдва – отваря нови рани в душата си. Българският Магелан постига всичко, за което е мечтаел. Сам… и продължава да е сам, срещу вятъра, както винаги е бил.