В тази безпрецедентна ситуация, с която се сблъсква нашата генерация, трябва да се замислим и за посланията от тези събития. Думите на Иво Иванов в рубриката „По пътя“ няма да оставят никого безразличен.

Както в България, така и в САЩ, животът претърпя невероятна метаморфоза, броят на заболелите надхвърли този в Китай и продължава да нараства, градовете са асфалтирани пустини, икономиката е парализирана.

Истината е, че всички сме объркани от тази нова действителност, защото нямаме база за сравнение. Как да реагираме адекватно след като нямаме адекватен кризисен модел.

По време на чумата човечеството не е било опаковано в икономически чувал.

Днес всички сме затворени в домовете си вярвам, че ще се върнем към онези малки забравени правоъгълни предмети, наречени книги. Литературата може да ни даде мъдрост, дори при извънредна ситуация.

Най-важното свойство на вируса е неговата огледалност. Той ни дава възможност да видим в него собственото си отражение. През следващите седмици ние ще научим толкова много за себе си като човешки същества, като общество, като система.