20-те години на 20 век. Чикаго, Илинойс, Съединените американски щати. В разгара на Сухия режим, въведен в страната няколко години по-рано, градът на практика е управляван от мафията. Кървавите гангстерски войни за контрол на дистрибуцията на алкохол са всекидневие. Престъпният синдикат е в основата на изнудвания, незаконен хазарт, проституция, корупция и убийства.
Една фигура от подземния свят обаче се превръща в истинска звезда. Мнозина го наричат "новия Робин Худ", но всъщност той е човекът зад могъщата групировка, която управлява Чикаго. Той е Алфонс Габриел Капоне, по-познат като Ал Капоне – име, което предизвиква едновременно страх и почитание.
Но както повечето неща в живота – всяка монета има две страни. Такава е и историята на Ал Капоне. В спомените на неговата племенница Диърдри Мари съществува само едрият чичо, който я учи как се правят най-добрите италиански спагети.
„Винаги, когато Ал беше вкъщи, имаше въоръжена охрана на предния и задния вход, както и по улицата. Като малко дете съм се чудила и баба ми винаги им изнасяше храна, докато ядяхме. Тогава започнах да се чудя какво става. А аз като вляза вкъщи, бях малката принцеса – бях първото момиче в семейството – и ми позволяваха да правя каквото искам. Започнах да разпитвам баща ми по въпроса и той все ми шъткаше, да не се притеснявам, някой ден щял да ми разкаже. Но имах съмнения, че нещо е различно в семейство Капоне“, спомня си Диърдри Мари Капоне, племенница на Ал Капоне и добавя:
„Обикновено ме питат какъв беше Ал - аз бях малка, за мен това беше чичо ми, седях му в скута, гледах го облечен като дядо Коледа, раздаващ подаръци. Беше великодушен човек, забавен. Дядо ми Ралф беше по-голям брат на Ал и негов бизнес партньор. Всъщност той ръководеше дейността, но беше затворен човек, предпочиташе да не е в светлината на прожекторите, докато Ал обичаше да е център на внимание. Имаше разлика в личностите и затова Ал искаше дядо ми да ръководи нещата. Ал беше преговарящият, политиците ходеха при него, когато искаха някой да спечели, а Ал им го гарантираше. Такива неща се случваха, а Ал беше много добър в това“.
Да носиш фамилията Капоне не е лесна задача. Още в юношеските си години Диърдри сменя името си, но въпреки това не успява да прикрие семейната връзка с обявения през 20-те години на миналия век за обществен враг №1.
„Пораствайки в Чикаго с фамилията Капоне, на децата им беше забранено да си играят с мен. Никога не съм празнувала рожден ден, защото никой не можеше да дойде. Баща ми също не успя да покаже пълния си потенциал, защото всички имаха предубеждения спрямо него като един Капоне. Беше много трудно. Когато се омъжих, си смених името и напуснах Чикаго за Минесота, буквално започнах живота си от начало. А междувременно ми се родиха 4 деца. Никога не им бях разказвала какъв е произходът им, защото детството ми беше толкова болезнено, толкова пъти съм се ядосвала на Бог, че съм се родила Капоне, че буквално го крих“.
Все пак тя решава, че е време да разкаже на децата си, кой е техният чичо.
„Един ден, както си седя вкъщи, един от синовете ни се прибира от училище, тогава беше на 12, и го питах: "Боб, какво учихте днес в училище?", и ми отговори: "Ами, учим за гангстер на име Ал Капоне". Като го чух, все едно някой ми изкара въздуха с шут. Отидох при мъжа ми, когато се прибра от работа, и му казах "Ще трябва да кажем на децата ни за семейството ни преди да разберат от другиго". Започнах с "Деца, трябва да ви кажа нещо. Родена съм Диъдри Мари Капоне. Ал Капоне е чичо ми." И четирите деца се спогледаха, гледат мен, гледат се един-друг и четирите в един глас казаха "Яко"! Не очаквах такъв отговор, мислех, че ще ме намразят, защото вече знаеха, че тече гангстерска кръв във вените им. Заливаха ме с въпроси, извадих им семейните албуми, показах им снимки и с мъжа ми ги закарахме в Чикаго да се запознаят с всички роднини“, разказа още Диърдри Капоне.
След като разкрива връзката си с големия мафиот, Диърдри решава, че е време да разкаже своята история и тази на рода по начин, по който никой друг не може да го направи – чрез семейните и личните си спомени от Ал Капоне.
„Започнах пътя си с мантрата "Ал Капоне гангстер ли е бил? Да. Ал Капоне чудовище ли е бил? Не." Реших, че хората биха искали да узнаят истината. Израснала съм в семейство Капоне. Никога не съм срещала човек, който да се е страхувал да бъде с нас. Винаги са ме учили на дадена дума - хвърлен камък и, че семейството е по-важно от всичко. Опитах се да покажа, че това беше първият франчайз в САЩ, защото всеки имаше част, всеки беше собственик на част от него. Другото ми послание е, че всеки има собствено мнение за нещо, но не и собствени факти. Всичките книги, които чета за историята, от известни автори, имат различна гледна точка, различни факти, които си противоречат, защото не са истината“.
Именно тази истина Диърдри иска да разкаже чрез доказателствата, с които разполага. Една от най-известните истории, свързани с престъпния синдикат и името на Ал Капоне е "Клането на Св. Валентин". На 14 февруари 1929 г. седем члена от бандата на прекия конкурент на Ал – Бъгс Моран, са разстреляни по брутален начин по време на сделка в Чикаго. Още от първия ден медиите обвиняват Капоне за случката.
„Имам солидни доказателства, че нито един член на семейство Капоне не е участвал в клането. Историята е, че гангстери са се облекли като полицаи и нахлули в склада. Ал помолил най-малкия си брат - чичо ми Матю, да види какво се случва. Свършвал Сухият режим, трябвало да успокоят нещата. Чичо ми бил там, гледал движенията навън и навътре в склада. Чичо Мати ми го каза със собствените си думи: "Диърдри, седим си в колата и забелязваме полицейска кола, обикаляща напред-назад по улицата. Уплашихме се да не ни арестуват и си тръгнахме", и точно след като тръгнали, се е случило нападението в склада. Това не са били хора, облечени като полицаи, а истински полицаи. Ще видите статиите от вестниците веднага след случилото се – полицията е признала, че самите те са го направили. Бъгс щял да ги предаде в полицията и са щели да ги уволнят. След това се опитали да прехвърлят вината върху Ал Капоне, а той не е имал нищо общо с това. Когато се е случило, Ал е бил във Флорида“, разказа Диърдри.
А на въпроса кое е най-погрешно мнение за семейството й, Диърдри Мари отговаря така:
„Че са били бандити. Изобщо не е така. Спазвали са закона. Ал Капоне никога не е носил оръжие. Имал е охрана, която е била въоръжена, но той – никога. Прицелът му беше ужасен, беше го страх да не нарани някого или себе си“.
„Сега доста хора биха искали да бяха част от семейство Капоне, това беше нечувано като бях малка. Може би заради славата, свързана с името, всеки би искал да бъде известен или да има известен роднина. Не можеш да наказваш наследниците на някого, осъден за ужасяващо престъпление, не можеш да ги преследваш, само защото са родени в това семейство“, добави Диърдри.
Днес Диърдри и нейното семейство живеят в Минесота, а самата тя е успешна бизнес дама. Качествата, които са й помогнали да стигне дотук, тя отдава на непримиримия дух на известната си фамилия. И ни напомня винаги да търсим доброто във всяко лошо, защото само така можем да достигнем до истината.
