Петър Митев има награда „Еми“ и технологичен „Оскар“. Той е съосновател на българска компания, която се превръща в световен лидер в 3D визуализациите. Технологията на компанията стои зад над 100 холивудски продукции и се използва в почти всички водещи архитектурни студиа по света.
Преди няколко години той се оттегли от оперативното управление, за да насочи енергията си към нещо съвсем различно – въпрос, който стои пред всички нас: как подготвяме децата за бъдещето? Така се ражда инициативата „Connective Minds“, заедно с д-р Антонина Кардашева.
На въпроса защо е сменил посоката, след като вече е постигнал успех, Петър Митев отговаря: „Първо му се казва умора на това явление. Човек в един момент се уморява. Аз над 20 години се занимавах с тази дейност. Все пак съм от съоснователите, дългогодишен управител, до момента, в който излязох оперативно от фирмата. И си дадох почивка.“
Той допълва, че е искал да концентрира енергията си „в нещо по-голямо и по-благо“ и посочва любопитна статистика: „Чисто статистически най-успешните предприемачи в света започват свой бизнес между 45 и 50 години. Аз, бидейки точно в този диапазон, може би съм пред началото на нещо още по-голямо.“
„Да върнеш на обществото“ не е точната формулировка
Митев не приема популярната теза, че успешните хора трябва „да върнат нещо на обществото“. „В думите ‘да върнеш нещо обратно на обществото’ някак означава, че нещо си взел от това общество. Означава, че се чувстваш задължен по някакъв странен начин и затова не съм много съгласен.“
Според него желанието да помагаш идва естествено: „Желанието човек да дава в един момент се заражда в него независимо дали е взимал нещо или не.“
Образованието изостава от времето
Според д-р Антонина Кардашева днешната образователна система трудно успява да следва динамиката на света.
„Динамиката е невероятна на нашето време и смея да кажа, че това, което в момента децата тази година завършват, вече е остаряло като умения, като знания, защото само след месец или след два-три месеца ще им трябват други умения.“
Тя подчертава, че проблемът не е само в академичното знание, а и в липсата на житейски умения: „Забавяме хода и в уменията за живота. Уменията, с които те оцеляват. Уменията, с които те ще общуват с изкуствения интелект.“
Емоционалната интелигентност „задържа вратите отворени“
Кардашева прави разграничение между академичното знание и емоционалната интелигентност: „Академичното познание отваря врати. То дава много перспективи, но емоционалната интелигентност ги задържа отворени.“
Тя обяснява, че без емоционална осъзнатост децата трудно могат да приложат наученото: „Ако ние през емоциите си не усещаме, не чувстваме, не получаваме информацията как да вложим това академично знание, в кой момент, с кого да го обсъдим, кой е нашият път, коя е нашата цел, ще имаме неяснота относно това къде да приложим това знание.“
Информацията не е знание
Петър Митев също акцентира върху разликата между информация и реално знание: „Работата с много информация е нещо много различно от това да имаш знание.“ Той обяснява: „Информацията сама по себе си е суров материал, който е необработен, който е неприложим сам по себе си.“ И допълва: „Прилагането на информацията е изключително важно.“
Оценките не показват реалните способности
Една от най-сериозните критики към образователната система е свързана с начина на оценяване. Митев сравнява оценяването на децата с опит да бъде описан автомобил само с едно число: „Ние се опитваме на изключително комплексна образователна система да оценим с едно единствено число.“
И продължава: „Как ще оцениш един автомобил с едно число? Ако кажа: ‘Моят автомобил е 375.’ Какво означава това? Това не носи абсолютно никаква реална информация.“ Според него хората започват да се самооценяват единствено през оценките си: „Ако ги караме да се оценяват през едно единствено число, хората в момента всички се самооценяват през едно единствено число.“
Какъв е по-добрият модел?
На въпроса как изглежда по-добрият модел на образование, Кардашева отговаря: „Индивидуалният подход, начинът, по който всяко дете се справя със съответния предмет или дисциплина.“ Тя подчертава, че детето е носител не само на знания, но и на потенциал: „Той е носител както на академично знание, така и на интелект, на психично здраве, на един потенциал.“
Петър Митев добавя, че децата трябва много по-рано да бъдат въвеждани в реалния живот: „Практичното приложение на тези знания е изключително важно за повечето от тях.“ Според него образователната система работи добре за най-талантливите ученици, но не и за останалите: „Какво се случва с останалите 99% от населението, които де факто изграждат средната класа и обществото, което движи една икономика напред?“
Нов предмет: „Стемика“
В края на разговора двамата разказват за идеята си за нов учебен предмет. „Ние в момента мечтаем за един предмет, който сме кръстили ‘Стемика’, който да съчетава в себе си емоционална интелигентност, приложими знания и академични познания.“
По думите на Кардашева и Митев това трябва да бъде комплексен предмет, който да помага на децата да развиват както знанията си, така и уменията си за живота.
