През 2005 година, с подписването на договора за членство в Европейския съюз, България поема ангажимент да приеме еврото, след като изпълни всички критерии.
1 юли 1997 година България въвежда валутния борд. Левът е фиксиран към германската марка.
След серията протести срещу правителството на Жан Виденов и оставката му държавата се е отказала от собствена парична политика заради хиперинфлацията и финансова колапс. Един щатски долар се обменя за близо 1500 лева.
Никой не пита хората дали искат независима парична политика. Въпросът е да има хляб. Един от най-активните журналисти в отразяването на протестите тогава, Томислав Русев, си спомня:
„Защото искахме да живеем по-добре. Имахме категоричното искане България да влезе в ЕС, в НАТО, еврозоната е била някаква химера тогава. Не сме си говорили за нещо подобно, но ние искахме България да отиде при цивилизования свят. Испанският посланик тогава, идвайки в Дарик радио за едно интервю, буквално се ръкува с хората, които бяхме около студиото. Влиза и каза да ви поздравя заслужите мястото си в Европа. С тези събития. Това няма да го забравя никога“.
През април 1997 г. на власт идва кабинетът на Иван Костов и превръща валутния борд в национална стратегия.
Седем години по-късно, на 25 април 2005 г., правителството на Симеон Сакскобурготски подписва договора за присъединяване на България към Европейския съюз. А той предвижда и задължително приемане на еврото.
Държавата ни не се противопоставя на тази клауза, тя е видима още в преговорните документи, но не поражда обществен дебат „За“ и „Против“ еврото. Нито протести.
Хората се вълнуват главно от свободното придвижване из Европа и стабилна икономика в страната. А с влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. въпросът за приемане на еврото вече не е дали, а кога.
Следващите няколко години еврозоната не е сред водещите теми в българската политика - не се говори за стъпки към еврото, нито срокове.
Така е и под управлението на Сергей Станишев, а след това - на първия кабинет Борисов.
Едва през юли 2018 г. България изпраща официално писмо до финансовите министри на държавите от еврозоната, а те отговарят, че приемането на еврото е възможно, след като България влезе във финансовия механизъм ЕРМ 2, или така наречената чакалня за еврозоната.
Условията са влизане в Банковия съюз, приемане на надзор от Европейската централна банка, мерки срещу прането на пари и по-добро управление на държавните предприятия.
На 10 юли 2020 г. страната ни е приета в чакалнята за еврозоната.
На 7 август 2024 г. е приет Законът за въвеждане на еврото, а на 25 февруари тази година е изпратено искането за извънредни конвергентни доклади на еврокомисията за нивото на инфлация, бюджета, държавния дълг, стабилността на лева, лихвите и банковия надзор в България.
Данни по тези критерии дават нашите институции - Министерството на финансите, БНБ, Националния статистически институт.
Eurostat и Европейската централна банка ги проверяват и приемат и казват „Да“ за еврото. В тежките години на ковид пандемията, войната в Украйна, честите избори и поскъпването предстоящата смяна на валутата буди страхове в някои граждани и става линия на разделение в политиката. Пътят обаче е предначертан.
Остава държавата да докаже, че е за добро. През юли евродепутатите и финансовите министри на държавите членки дават финалното си "Да". А от днес България вече е 21-вата страна, в която ще се плаща с евро.
