В последно време, като че ли не се замисляхме точно как живеем. Това каза в предаването „120 минути“ по отношение на пандемията с коронавирус отец Ангел Ангелов, предстоятел на 17-вековния храм "Света София" и духовен надзорник на Софийска епархия на Българската православна църква.

„Светът показа своите новости и ние се втурнахме по всякакъв начин да придобиваме всичко онова, което ни предлага пазарът, а това не е най-важното. Важното е духовното и понеже смъртта винаги е около нас и, като че ли ние не пожелахме да я погледнем в очите тази смърт. Сега в това трудно време, времето на пандемията, мнозина от зрителите, както и аз, изгубихме много близки хора, изгубихме приятели, имаше други, за които постоянно се молихме, защото положението им беше твърде критично, и тогава човек започва да се замисля, че смъртта не преминава покрай нашия праг и не ни интересува, защото тя е в съседа. Значи, тя е много близко до нас, затова това изпитание, което ни бе дадено, е да потърсим отново духовността си. Все по-малко и по-малко  ставаме духовни“.

По думите му, най-страшното е материалното:

То завихря живота ни и осмисля бъдещето ни, ние забравихме красотата на простотата, и оттук нататък постоянното бягане, за да придобиеш повече и повече, кому е нужно, животът не е чак толкова дълъг и затова ни е дадено на тази земя да придобием радостта, благостта, да бъдем в милосърдието и това което ни завеща Исус Христос - да се обичаме един другиго. 

За историята на храма „Св. София“ отец Ангелов разказа, че храмът, който е бил пръв, е много по-малък, но прекрасно запазен:

„Мозайката отдолу, която е поставена в този прекрасен музей, който сега разкрива всичките истини, може да се види. Малкият храм, който е храм на некропол, защото там е било гробището на древна Сердика и той е обслужвал този некропол. Много по-късно се изгражда този величествен храм.

Когато влизат турците, нашите християни тогава се оттеглят от храма, не става въпрос за насилствено завземане на храма. За известно време тя е джамия. Има остатъци от архитектурата на джамията и по-късно при един земетръс пада минарето, което се тълкува, че не е угодно. Когато пристигат руските войски, те намират една разрушена постройка. Даже някои българи искали да се заличи, защото не виждали нищо красиво. По-късно става склад на общината, отгоре се изгражда наблюдателница на пожарната, защото „Св. София“ е на най-високото място на някогашната София. Този храм е кръстен на Исус Христос.

Първата голяма византийска базилика носи името на Света София. Може би името София, което е второто лице на Светата Троица, до някаква степен дава правото и на онези, които все още носят в себе си в древността езическата философия, така че да примирят християнството с езическата философия. Премъдростта дава тази възможност. Колко са тези жители в света, които могат да се похвалят – ние живеем в Божия град. Ние живеем в града на Христос, премъдростта“.

На въпроса защо църквата няма камбанария, отец Ангел обясни, че камбаните влизат значително по-късно в практиката на църквата

„Археологията предполага, че този храм е имал своите камбанарии, които са били две кули точно във фасадата на храма отпред, когато вече е руина, по-късно камбанарията на храма е издигната на едно дърво и така остава. Камбаната е много по-малка за разлика от това, което е в „Св. Ал. Невски“.

Отец Ангел сподели, че му е много трудно да говори за Възкресението.

„Това е абсурдността на този празник – преди два дни направихме опело на Бога, не звучи ли напълно невъзможно - как един Бог може да понесе смъртта и оттук нататък всичко онова, което той приема в себе си, това, че иска да бъде човека, Св. Йоан Дамаскин казва, че единственото ново под слънцето е появата на този Богочовек - Исус Христос. И той до такава степен прие нашата природа, че в страданието си, напълно изпита онова, което изпитва един човек. и не само това, не беше достатъчно това. В един момент той извика: "Господи, Господи, защо си ме изоставил. Типично като човек изгуби и надеждата си, за да дойде този величествен миг, когато със собствената си смърт победи смъртта. 

Много пъти съм се питал смъртта има ли своето оправдание и никога не мога да го открия. Единствената смърт, която носи своето оправдание, е Христовата смърт. Независимо каква смърт е пред нас – облечена в невероятна героика, смърт, заради която имат възможността да живеят множество хора, смъртта няма смисъл и това е най-страшното за всеки християнин, за всеки един човек. Ние носим в себе си тази метафизичност за усета за вечността. Този празник напълно ни го предлага и то в пълнота. Сега сме толкова радостни“.

"В себе си винаги нося едно камъче – от гроба на Св. Йоан Рилски – първото нещо, което видях и взех със себе си, след като се поклоних, там има един прекрасен параклис. Всяка година правим един поход от 1 август до 6 август от София до Рилския манастир, за да се поклоним на мощите на светия отец. Погледът към това камъче ми напомня прекрасните дни, които сме изживели, дори онзи дивен аромат на мащерката, която само в Рилската пустиня е толкова дъхава, радостта от това че сме били заедно там, събират се не малко хора, 200 – 250 души - 12 години вече се прави този поход", разказа отец Ангел и допълни, че вярва, че ще преминат трудностите на пандемията и тази година отново ще има поход.