От трудовия лагер до наградата „Сахаров“: Журналистът Анджей Почобут пред bTV след тайна размяна на агенти

Анджей Почобут е физически свободен човек от два месеца, но по дух - винаги е бил. Той е белоруски журналист, дългогодишен кореспондент на полския вестник "Газета виборча" и борец за правата на човека. Той е и един от лидерите на полското етническо малцинство в бившата съветска република.

Последните пет години изкарва като в строг тъмничен затвор и в трудова колония в Беларус.

През август 2020 г. Беларус преживява най-мащабните граждански протести срещу фалшифицирането на президентските избори, които Лукашенко печели за шести пореден път.

Режимът отговоря на протестите с невиждана бруталност. Равносметката е няколко загинали протестиращи, десетки изчезнали, хиляди ранени и над 10 000 в ареста.

Няколко месеца след протестите, през март 2021 г., Почобут е арестуван за пореден път заради коментар, в който предрича масови репресии, ако Лукашенко остане на власт. Осъден е на 8 години лишаване от свобода. Обвиненията към него са цели 85 тома.

Следват пет години в килия и трудови лагери. 28 април тази година. Две групи мъже стоят от двете страни на границата между Полша и Беларус. Започва тайна операция по размяна на затворници.

Сделката - Полша да освободи и предаде общо петима души – граждани на Руската федерация и Беларус и агенти, работили в интерес на сигурността на Минск и Москва. В замяна Беларус също освобождава петима души.

Първи е Анджей Почобут. Разменен е срещу руския археолог Александър Бутягин, издирван от Украйна. Схемата е в резултат на преговори между седем държави и техните тайни служби.

Две месеца по-късно на специална церемония в Европейския парламент в Страсбург Анджей Почобут получи лично престижната награда „Сахаров“, присъждана за свобода на мисълта. Продуцентът Анна Тодорова разговаря него.

В продължение на много години бяхте кореспондент в Беларус на един от водещите полски вестници – „Газета Виборча“. Днес на журналистите по целия свят не им е лесно да работят по различни причини. За какво „престъпление“ един журналист в Беларус може да получи присъда от 8 години лишаване от свобода в колония със строг режим?

Анджей Почобут: Моето наказателно дело е в 85 тома. Това е огромен обем информация. Но що се отнася до журналистиката, ще ви дам един пример. През август 2020 г., когато в Беларус се провеждаха масовите протести, написах публицистичен коментар, в който имаше следното изречение: „Ако Александър Лукашенко се задържи на власт, страната я очакват масови репресии.“ Две години по-късно, през 2023 г., ме съдиха и заради това изречение.

Както знаете, именно в Беларус тогава се разразиха масови репресии и огромен брой хора бяха арестувани. Когато ме съдиха, попитах в съда: „Къде тук е лъжата? През 2021 г. написах нещо, което на практика вече виждаме през 2023 г.“ Съдията ми отговори, като ме осъди на 8 години лишаване от свобода.

Прекарахте в затвора повече от пет години. При какви условия бяхте държан и как се отнасяха към Вас?

Анджей Почобут: Пет години са дълъг период. През това време бях в различни затвори и при различни условия. Имаше периоди, когато в килията бяхме 24 души и на човек се падаше по едва метър и десет сантиметра пространство. Имаше и периоди, когато дълго време бях държан сам. Тоест условията бяха напълно различни, но винаги бяха тежки. Целта на властите беше да ме принудят да призная вина и да поискам помилване от Лукашенко. Но аз не го направих.

Защо през целия този дълъг период не поискахте помилване?

Анджей Почобут: Повече от 20 години съм работил като журналист. За мен думата има значение. Единственото, което наистина притежавам, е моята дума. Не съм свикнал да променям позицията си или да казвам нещо различно от това, което мисля. Затова се държах така. В Беларус казват - каква е разликата между журналист и блогър? Че при първите признаци на проблеми журналистът не започва да изтрива текстовете си. Трябва да носиш отговорност за думите си. Трябва сериозно да се отнасяш към това, което говориш и което правиш. Аз именно така се отнасям.

Това е принцип, валиден за всички журналисти. Страхувахте ли се, че подобно на Алексей Навални може да загинете в затвора при неизяснени обстоятелства?

Анджей Почобут: Нищо не може да бъде изключено. През тези пет години здравословното ми състояние преминаваше през различни периоди. Не изключвах възможността това да се случи. Имам приятели, които починаха в затвора. След 2020 г. голям брой беларуски граждани попаднаха в местата за лишаване от свобода по обвинения в политически престъпления. Някои от тях така и не излязоха оттам. Да, допусках възможността моята история да приключи по този начин. Но, слава Богу, здравето ми издържа. Днес съм здрав и съм на свобода.

За западния свят Вие бяхте политически затворник. Седем държави участваха в преговорите за мащабна размяна на затворници, в резултат на която бяхте освободен на 26 април тази година. Разкажете ни какви бяха условията на размяната. Кои бяха останалите затворници, включени в нея?

Анджей Почобут: Не познавам останалите. Знам, че бях разменен срещу Бутягин – руски археолог, който беше задържан в Полша и се намираше в полски затвор. Украйна настояваше той да бъде предаден на украинските власти. От своя страна Русия не искаше този руски археолог да попадне в Украйна и там да бъде съден. Знам, че мен ме размениха срещу Бутягин. Извън това знанията ми по темата не са големи. Знам обаче, че решаваща роля в тези преговори изигра администрацията на Доналд Тръмп.

Каква беше нейната роля?

Анджей Почобут: Доколкото разбирам, именно те водеха пряко преговорите с режима на Лукашенко. Аз се съгласих да напусна Беларус само при условие, че ще ми бъде позволено да се върна. Върнаха ми паспорта и представители на беларуските власти ми казаха, че мога да се върна в Беларус по всяко време. Това беше моето условие за участие в размяната. Когато отказвах да премина границата, един служител от президентската администрация ми показа на телефона си снимка на Кристофър Смит.

Каза ми: „Това е Кристофър Смит. Той е от Държавния департамент на САЩ. Ще бъде на границата. Той е гарантът, че ще можеш да се върнеш. Че ще можеш да се прибереш у дома.“ Още тогава, докато бях там, разбрах, че американците са основният участник в тези преговори. По-късно това се потвърди и след като преминах границата.

Самата размяна физически на границата ли се случи, както по филмите?

Анджей Почобут: Да. Всичко беше организирано изключително сериозно. И от двете страни имаше въоръжени хора, хеликоптери, дронове и така нататък.

Човек за човек.

Анджей Почобут: Да, точно така. Всичко беше организирано по този начин. Доколкото разбирам, освен мен, четиримата души, които бяха разменени, са сътрудничили на специалните служби.

Съответно бяха разменени и тези четирима души, свързани със специалните служби. Аз и Бутягин бяхме по друга линия. Цивилни хора. Да, граждански лица, както правилно отбелязахте. Но размяната започна с нас. Ние бяхме първите, които размениха. Мен първи ме поведоха към мястото на размяната. По-късно разбрах, че това е било условие – ако аз откажа, размяна изобщо няма да има

Каква беше ролята на специалните служби?

Анджей Почобут: Доколкото разбирам, всички контакти, свързани с организацията на техническата част на процеса, са били именно тяхна работа. Политическото решение беше постигнато в резултат на тези преговори, а цялата техническа организация беше поверена на специалните служби. От беларуска страна това беше КГБ. Именно КГБ ме изведе от лагера.

Казахте, че ще се върнете. Имате разрешение за това?

Анджей Почобут: Имам паспорт и ми беше съобщено, че съм помилван, въпреки че нито съм молил за помилване, нито съм признал вина. Но въпреки това бях помилван. Това беше условието, което ми позволи да напусна Беларус.

Лукашенко е на власт повече от 30 години. В началото се заяви като борец срещу корупцията. Как се промени неговото управление през тези три десетилетия?

Анджей Почобут: Преди всичко през тези 30 години Александър Лукашенко изграждаше персонална система на власт. Днес всяка новинарска емисия в Беларус започва с това какво е направил Александър Лукашенко. Това вече напомня хроника, посветена изцяло на него. Всички държавни медии започват именно с това. Личността му доминира навсякъде. На практика днес в Беларус имаме култ към лидера. И това е твърда власт.

От страна, която беше демократична, в която в парламента присъстваше опозиция, съществуваха различни вестници и по телевизията можеше да се чуят различни гледни точки, днес имаме държава, в която в медиите присъства само една гледна точка, в парламента е представена само една политическа сила, а целият държавен апарат е напълно лоялен на Лукашенко. Ако някой заяви, че не го подкрепя, веднага ще загуби работата си. Тоест това е твърда диктатура, която може да бъде сравнена с комунистическите времена. Мисля, че в България все още има хора, които помнят комунизма.

Да, помнят го. Сега идва големият въпрос. Защо бихте се върнали в Беларус?

Анджей Почобут: Както вероятно знаете, аз съм журналист и член на Съюза на поляците в Беларус. Аз съм един от лидерите на полската общност в Беларус. Въпреки че ситуацията е много сложна, там останаха нашите хора, организацията продължава да съществува и да работи, а хората ме чакат. Аз бях един от лидерите. Трябва да бъда заедно с хората, които вървяха след мен.

Не се ли страхувате какво може да Ви се случи?

Анджей Почобут: Нищо не може да бъде изключено. Но беларуските власти много добре знаят, че аз не съм молил да бъда разменян за когото и да било. Не съм молил да бъда освободен предсрочно. Не съм признал вина. Те знаят позицията ми и тя не се е променила. Затова искам да се върна у дома. Това е напълно естествено. Мисля, че всеки човек след толкова години отсъствие би искал да се прибере у дома. Аз също искам да се върна. Това ми се струва важно. Там са родителите ми. Там са близките ми.

Семейството Ви?

Анджей Почобут: Да. Имам дъщеря и син.

На финала на нашето интервю – според Вас как изглежда свободният човек в днешния свят?

Анджей Почобут: Знаете ли, свободата е нещо, което по същество не може да бъде отнето на човека. Дори когато си в затвора, пак сам вземаш решения как да се държиш, как да живееш и какво да избереш. Това е вътрешно усещане – че сам управляваш действията си. Искам да кажа, че дори в затвора се чувствах по-свободен от много от хората, които ме охраняваха. Защото и те на практика бяха затворници, също като мен. Аз ясно разбирах, че те изпълняват заповеди. Че ако всичко зависеше от собствената им воля, вероятно щяха да се държат по различен начин. Ако аз сам управлявам действията си, то те не могат да управляват своите. Те са подчинили волята си на Лукашенко. Това е моето разбиране. Свободният човек е човекът, който сам взема решенията си и сам носи последствията от тях.