Десетки хиляди изпълниха улиците на големите градове в Сърбия в поредна седмица на мащабни антиправителствени протести.
Гражданското недоволство беше възпламенено след като опозиционният политик Борко Стефанович беше нападнат и брутално пребит в края на миналата година.
Юрист, бивш дипломат на Сърбия и Черна гора във Вашингтон, първият сръбски преговарящ с властите в Прищина след края на войната в Косово, основател на партия „Левица на Сърбия” и един от лидерите на опозиционния Съюз за Сърбия – ексклузивно за „120 минути”.
На 23 ноември миналата година Борко Стефанович приближава сградата на читалището в Крушевац, централна Сърбия, където го очакват около стотина симпатизанти.
„На входа имаше сянка, в която с периферията на окото си забелязах трима души с черни качулки, които стояха в тъмното. За секунда наивно си помислих, че са дошли за събитието. И казах: „Добър вечер!”. Те отговориха: „Добър вечер!”. В момента, в който ги подминах, те ни атакуваха в гръб. Удариха ме с метален бокс и метални тръби, защото съм изпаднал в безсъзнание веднага в рамките на около 25 секунди. Удряха ме в главата, в тялото. Един от моите колеги, който беше с мен и нападнат в гръб, загуби три от зъбите си. Аз бях ударен в задната част на главата. Кървях обилно. Ризата ми беше покрита с кръв в тази област”, разказа Стефанович.
Кървавата риза на опозиционния политик никога не е показана от водещите сръбски медии. Но за една нощ се превръща в символ на гражданската нетърпимост в цялата страна.
По думите на Стефанович случилото се с него се оказа само искрата – снежната топка, която днес вече е лавина. „Протестите са вълна на промяна, защото на хората им е омръзнало от лъжи в контролираните медии. На хората им омръзна от корупция и насилие. Искат държава, която е коренно различна”.
Нападателите от Крушевац са известни на полицията – местни рецидивисти, близки до управляващата Прогресивна партия на президента Александър Вучич.
„Ние не твърдим, че господин Вучич лично или шефът на тайната полиция са дали заповедта за нападението, но господин Вучич е отговорен, защото 7 години той създава отровна атмосфера, в която всеки, който е срещу този режим, е разглеждан като враг. Той рисува мишени върху нашите гърбове вече 7 години. Хората, които са в опозиция, обикновено са разследвани без никакви доказателства, арестувани, бити на улицата. Медиите, особено телевизиите, са напълно затворени за нашето мнение. И не само нашето, а всяко опозиционно или различно мнение от това на правителството. Преди месец режимът на господин Вучич направи един трик. Чрез държавния телеком те купиха малък интернет доставчик, много малък. И платиха за него повече от 200 милиона евро. А неговият собственик в същия ден купи две телевизии. Собственикът на този малък до скоро интернет доставчик, е член на управляващата сръбска Прогресивна партия. По този начин те дават държавни пари, парите на хората, в ръцете на техните партийци, за да купят телевизия. А те купиха две! Така че можете да си представите как изглеждат новините в тези канали – всичко е за господин Вучич, нищо друго!”, посочи опозиционният лидер.
Пет милиона протестиращи – пет милиона причини за протест. Така местните обясняват шествията си по централните улици на столицата и големите градове в страната. Корупцията и обръчите от фирми около властта обаче са водещ мотив.
„Сръбската прогресивна партия има пълен контрол върху паричните потоци – всеки търг, всеки бизнес в Сърбия е под контрола на неговите хора. В повечето части на Сърбия, извън Белград, ако не си член на Сръбската прогресивна партия или не си свързан с нея по някакъв начин, вероятно дори няма да можеш да се храниш! Защото няма да можеш да си намериш каквато и да е работа. Това е система на корупция, изнудване, насилие и лъжи. Икономическата ситуация е непоносима, институциите са в ръцете на режима, медиите са под директния му, пълен контрол. Хората напускат Сърбия масово. Губим доктори, медицински сестри. И проблемът не е само в парите, в заплатите. Проблемът е в липсата на перспектива. И е тъжно, защото Сърбия е застрашена да се превърне в общество или държава само от стари хора. Знам, че като казвам тези неща, вероятно вашите зрители в България виждат собствените си проблеми. Западните страни и Европейският съюз си затварят очите за това. Те позволяват на господин Вучич да прави каквото си поиска в Сърбия, докато изпълнява исканията им в Косово. Това е най-чистото доказателство за тази „стабилокрация”, за държава, в която има параван – бутафорна дреха от реформи и демокрация. Но всъщност е старомоден, авторитарен режим. Господин Вучич свири на тънката струна на национализма всеки път, когато му е удобно. На Балканите, ако се загърнете с националния си флаг, е по-лесно да крадете и да бъдете престъпник, защото имате знамето върху себе си. Това е феномен, който се случва в Босна, Сърбия, вероятно в България и други места. В Македония...”, разказа още Стефанович.
Тримата нападатели са освободени месец по-късно с обвинения за хулиганство. А 9 седмици след началото протестите се разрастват с шествия в 25 общини в Сърбия – обединили хора от целия политически спектър и всички сфери на обществения живот.
„Левица на Сърбия” няма да участва в изборите, ако бъдат свикани от президента Вучич, твърди Стефанович: „Защото всичко е под пълен контрол, на хората се дават пари да гласуват, имаме фалшиви или паралелни избирателни списъци, имаме напълно превзети медии, имаме институции, които би трябвало да са независими, които са в джоба на режима. Имаме нещо, което е популярно тук като „Български влак”. Не знам дали сте чували този израз – хората влизат, гласуват, снимат бюлетината си, излизат и получават пари. Може би не е ласкателно, но няма нищо общо с вашата горда нация, за което се извинявам. Хората, които са измислили този израз са имали нещо друго предвид, не великата и горда българска нация. Но е още нещо, което ни сближава”.
На въпрос защо изглежда, че българският премиер Бойко Борисов, сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Унгария Виктор Орбан се разбират толкова добре, Стефанович отговори:
„Бих добавил и господин Ердоган. Всички те успяха да покажат на света, на техните западни партньори, че е много по-важно да държиш нещата „под контрол”, както те казват, отколкото да имаш свобода, демокрация, достойни заплати, права на работниците. Те могат да бъдат сравнени в техния стремеж към контрол върху всичко – стремеж към контрол на медиите, опитите да очернят, да атакуват политическите си опоненти. Тя вярват, че системата, в която е нормално да си гангстер или силния човек в собствения за заден двор, докато играеш по свирката на тези отвън, е нещо, което ще трае вечно. А аз мисля, че те грешат. Ако оставим всичко останало, то те поне трябва да погледнат към Скопие и това, което се случи с господин Груевски. И това е нещо, което трябва да дава надежда. Знаете ли, можете да ги лъжете дълго време, но не можете да ги лъжете вечно. Евентуално стремежът към свобода, към нормален живот, към социална справедливост, към промяна на ситуацията у дома ще надделеят, за да не се случи нещо, което казах на един германски дипломат – ако ние не променим Сърбия драматично – икономически, социално, по отношение на сигурността, на медиите, институциите, ние ще станем ваши съседи! В Германия! И това е силно послание! Ако не променим Балканите към по-добро, всички ние ще се окажем съседи на някои наши приятели в Мюнхен, в Берлин, в Щутгарт или някъде другаде. А това не е бъдещето, което искаме за нашите деца”.
