Поне 100 хиляди срещу властта, в страна с мащаба на България, в град с мащаба на София. Мнозина в Сърбия се опасяват, че страната е пред гражданска война, след като президентът Вучич вчера обяви, че „няма да позволи улицата да управлява страната“.
Всичко започна през 1 ноември 2024 г., когато се срути козирката на жп гарата в Нови Сад, три месеца след като е реконструирана, и уби 15 души. Трагедията обаче отпуши нещо, трупано от години в сръбското общество - липсата на свобода.
„Искаме да видим къде отиват парите. Искаме да видим кой краде и колко“, казва Антоний, един от протестиращите.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Властта на президента Александър Вучич в Сърбия изглеждаше трудна за оспорване до 11 часа и 52 минути на 1 ноември миналата година.
На 1 ноември миналата година ремонтираната преди само 3 месеца козирка на жп гарата в Нови Сад рухва и убива 15 души.
„На първо място говорим за трагично събитие, което беше само отключващ фактор. Имаме натрупване на вербално, физическо насилие, непрофесионализъм, корупция. Като цяло това беше изригване на вече трупано недоволство, изразено от младите хора“, обясни правозащитничката Соня Бисерко.
„Това беше капката, която преля чашата. Цялата нация се надигна, за да изрази недоволство от десетилетия на потисничество, липса на свобода на мисълта, несправедливост и безотговорност на властите“, споделя жена от протеста.
Стефан Лилич е професор от Юридически факултет на Университета в Белград.
„При този хибриден режим на Вучич, той превърна държавата в организирана престъпност. Това означава, че имате фасада на демократични процедури, на избори, на парламент“, обяснява той.
Инициатор на революцията е поколението, от което до вчера никой не е очаквал друго освен да е пасивен консуматор на забавления в социалните мрежи. Но студентите и учениците от най-елитните гимназии в Сърбия излизат срещу властта.
Лена Томич е ученичка в 5-та белградска гимназия. Казва, че на фундаментално ниво протестиращите търсят отговори на въпросите им.
А въпросите на младите през ноември били прости. Пълно разкриване и прозрачност на договорите за обществената поръчка и реконструкцията на жп гарата в Нови Сад, рухнала и убила 15 души само три месеца след като е реконструирана.
Но вместо отговори, въпросите станали повече.
„Как тази работа по железопътната линия е нараснала три пъти - от 5 милиона на 15 милиона евро“, пита се проф. Стефан Лилич.
Към младите се присъединяват и родителите им, накрая и бабите и дядовците им.
„Исканията са преди всичко за наказателна и политическа отговорност на всички, които са замесени в строителството, инвестициите, корупцията, свързана с жп гарата и изграждането ѝ. На улицата са хора с професии - адвокати, лекари, млади хора“, обясни Душан Янич, който преподава социални науки в университета.
Срещу протестите обаче започват акции и провокации, зад които според самите граждани са репресивните органи на държавата.
„Всеки ден медиите, близки до Вучич, твърдят че някакви фондации, давали пари на някакви шпиони. Такава реторика не е имало и по времето на Милошевич. Използват се партийни паравоенни структури срещу противниците на властта. Спортни фенове, криминални структури“, казва още Янич.
Активисти са привиквани, разпитани, тормозени. Протестиращи са нападнати с ножове. Коли ги блъскат. В големите сръбски медии започва информационна кампания за дехуманизиране на протестиращите, представени като шпиони на запада.
Разделението в обществото ескалира.
„Вучич говори за някаква война на колективния Запад срещу неговата власт. Това е руска терминология“, според Янич.
Раздвоението идва оттам, че Сърбия официално се води кандидат за член на Европейския съюз. Общност, срещу която самата Сърбия води масирана медийна пропаганда. Но виновни за липсата на напредък на Сърбия към Европа властите най-често посочват външни сили. Например Хърватия или България.
„Винаги някой в ЕС е срещу откриването на нови преговорни глави. Хърватия, България и скандинавските страни бяха против откриването на 3-та глава, Те винаги слушат чужди интереси“, казва сръбският президент Вучич.
„И така, ако направим списък с врагове, които работят срещу правителството, на първо място ще са хървати и българи. Но никога нищо не се доказва. Частни телевизии, които са близки до властта, те разследват във вечерните новини, че чуждестранни студенти от Хърватия участвали в протестите. Там и българите са враг номер едно“, обяснява проф. Янич.
И екипът на bTV усеща тези настроения, които много напомнят на омразата, която се подхранва в македонското общество.
„Какви са исканията ви на този протест?“, питаме жена, част от демонстрацията.
„О, аз не давам интервюта за българи. Давам само за сърби, за българи – не“, отвръща тя.
И без хървати и българи сред протестиращите, сърбите все пак искат промяна.
„Основно искане се появяват свободата и справедливостта. Когато имаш толкова високи изисквания, това по същество изисква смяна на властта“, казва проф. Янич.
В петък президентът Вучич реши да покаже, че народът го обича. Свика демонстрация в своя полза, но на 130 км от Белград - в Ягодина. Има ли геополитически искания на протестиращите, питаме самите тях.
„Нашите протести не са проевропейски или проруски ориентирани, те нямат този характер. насочени са преди всичко към факта, че в тази държава правовият ред не се прилага. Това е нещото, което искаме да променим. Да живеем в нормална, либерална, демократична европейска държава“, казва Растко Петрович.
За разлика от Грузия, Украйна и страните от бившия Съветски съюз в Сърбия, Европейският съюз не се разпознава от обществото като пространство на правови държави и борба с корупцията. Флагове на ЕС на протестите няма.
„Заради начинът, по който се държи Европейският съюз, заради неговите лидери. Кой е ЕС? Например Орбан и всички онези, които всъщност подкрепяха това правителство и насърчаваха корупцията. Затова ЕС не е много популярен. Той не направи нищо, за да бъде припознат от нашето обществото. Европейският съюз има голям проблем. Вчера тук беше отговорникът по разширяването. Имаше среща с опозицията и направи изказване, че властта не бива да се сменя със сила, но тук никой не сменя правителството насила. И така, той поде тезите на Вучич. Това е абсурд! Аз попитах и посланика на Америка: „Защо мълчите?“ Всеки ден медиите, близки до Вучич, твърдят, че някакви фондации, давали пари на някакви шпиони. Такава реторика не е имало и по времето на Милошевич“, казва проф. Янич.
Сръбските медии говорят за заговори срещу властта. Разказват за бъдещето, което гради Вучич. По една от големите телевизии дири попадаме на епизод от рубрика, която разказва за 1000 от най-големите успехи президента.
Сърбия е кандидат за член на ЕС, но не наложила санкции на Русия, заради завоевателната ѝ война срещу Украйна. Не просто не е наложила, но навсякъде в медиите, по улиците в държавната реторика личи, че подкрепя агресията на Русия и Путин. Прославени с графити по улиците са международно признати военно престъпници като Арсен Павлов - Моторола - участвал в избиването на украинци в Донбас. Билбордове, графити, знамена, празнуват руско-сръбската дружба.
В Земун, кварталът, в който е израснал президента на Сърбия - Александър Вучич, на стадиона по-голямо от емблемата на местния футболен отбор е само руското знаме.
На фона на това море от руски знамена, от посолството на Хърватия в Сърбия са проявили смелост, за да развея украинския флаг в Белград.
Според проучвания на общественото мнение, едва 4% от сърбите вярват, че разпадането на бивша Югославия е за добро. Опитите на Русия да възстанови Съветския съюз, дори с насилие, срещат тук масови симпатии, безпрецедентни за други европейски страни. Голяма партия, която да вижда в ЕС като алтернатива на сегашната политика на практика няма.
Повечето хора, с които разговаряме, споделят с нас, че опозиция в Сърбия, практически няма.
Печели ли Сърбия от движението по този коловоз? Братството с Русия не е донесло на сърбите дори по-евтини горива.
Те плащат с около 50 стотинки по-скъпо за литър дизел и бензин и 40 ст по-скъпо за газ, в сравнение с българите.
За сметка на това Сърбия изостава от България по почти всички икономически показатели, измерващи качеството на живота. Икономиката и вече е с около 30% по-малка от най-бедната страна в ЕС - България. Но много повече изостава от бившите югорепублики, които се присъединиха към ЕС - Хърватия и Словения.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK