На последните местни избори отново бяхме свидетели на скандални манипулации и нагласени резултати от вота. Съмненията за подобни манипулации, оказва се, не подминават и едни други избори. Не така масови, но ключови. Тези за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата съдиите – хората, от които очакваме справедливост, безпристрастие и честност.
„ВСС решава всички въпроси за назначение на съдии, кадровото им развитие, дисциплинарната им отговорност. Мисля, че надхвърлят 10 000 лв. месечните възнаграждения на членовете на ВСС – с шофьори, с автопарк. Управляват инак много полезни и големи дейности, които се развиват през проекти. Това също носи допълнителни възнаграждения“, обяснява Владислава Цариградска, съдия в Окръжен съд – Плевен.
Последните избори за ВСС са през юни миналата година. От съдийските среди са избрани шестима членове. За тях са имали право да гласуват всички 2200 съдии в страната. Вотът се случва по два начина – от Съдебната палата с хартиени бюлетини, или електронно – от компютър или телефон. Гласуването е проведено в събота и неделя. Съдия Атанас Атанасов от Софийския градски съд е един от кандидатите за ВСС, които не са били избрани, но оспорва изборите.
При преброяването на гласовете Атанасов вижда, че според хартиените бюлетини печелят едни кандидати, а според гласувалите електронно – съвсем други. Той, още двама съдии и Цариградска, която не е кандидат, се съмняват в електронната система, като оспорват изборите пред съд. Съдът решава, че няма нарушения и оставя резултатите такива, каквито са. В хода на делото, обаче технически експерти обясняват, че от един и същи компютърен адрес има подадени стотици гласове.
„На нас ни се стори странно това, че има от един и същи IP адрес подадени много гласове. В двата дни, ако не се лъжа, бяха около 200 гласа. Това са IP адреси, които са към сградите на съответния съд. Във Висшия съдебен съвет ни казаха кой е съдът“, коментира вещото лице Керемедчиев.
IP-адресът със споменатите „200 гласа“ според експертите се намирал в сградата на Върховния административен съд (ВАС), като по всяка вероятност вотът е от един и същ компютър, на интервали от 2-3 минути. Наричат това „аномалия“. Възниква въпросът защо някой ще ходи в съда, за да гласува електронно, когато може да го направи дистанционно.
„Те могат да упражнят своя вот през всяко едно устройство през мобилен телефон, през компютър от дома си. Изборите са през почивни дни през лятото, изглеждаше нереалистично множество съдии да се запътят към съдебните сгради и да гласуват именно оттам през служебните компютри. В събота и неделя“, отбелязва съдия Цариградска.
Друг експерт на заседанието поправя колегата си. „Ние преброявахме физическото достъпване на системата. Точният брой на подадените гласове не сме установили, защото има многократни заявки. Дори при едно гласуване заявките са неколкократни. Имало е неуцелени пароли, имало е неуцелени URL адреси, с които е трябвало да се гласува…“, казва вещото лице Балабанов.
След покана за интервю с председателя на съда, където е засечена „аномалията“, оттам ни изпращат писмен отговор: „В своето заключение трите вещи лица по делото категорично са определили, че се касае за 200 достъпвания (влизания) в системата, което е коренно различно от 200 гласувания. Вещите лица също коментираха, че става въпрос за 200 заявки. Едно гласуване е свързано с няколко заявки. Тоест броят на отчетените от системата действителни гласове е много по-малък“.
Добавят, че в сградата през уикенда, често влизат съдии по работа. Още на делото обаче експертите подчертават, че не им е възложено да уточнят дали в системата за гласуване са влезли 200 души или по-малко.
Атанасов губи делото за оспорване на избора, но по сигнал на Антикорупционен фонд, прокуратурата образува проверка на описаните противоречия. Съдия Цариградска пита Министерството на правосъдието колко нейни колеги са влезли в сградата през двата изборни дни. През февруари ѝ отговарят, че нямат такава информация, въпреки, че входовете се охраняват с пропускателен режим. От настоящия министър на правосъдието, обаче, тя получава съвсем ясен отговор – в дните на изборите в сградата са влезли само 28 съдии, само през един вход.
28 съдии в сградата при 200 влизания в системата за гласуване продължават да будят въпроси. Още повече, че според писмото на правосъдния министър регистрацията на входа е била задължителна.
Месеци наред, въпреки сигналите и медийни публикации отговорните институции мълчат. Представляващият Висшият съдебен съвет съдия Боян Магдалинчев отказа коментар и за bTV с обяснението, че е ангажиран с пътуване.
Със своята писмена позиция Върховният административен съд обаче отправя контраобвинения: „Внушенията, че Върховният административен съд е участвал в манипулации при изборите за членове на ВСС през миналата година категорично могат да бъдат определени като активно мероприятие, което цели дискредитиране на председателя на Върховния административен съд, на съдиите от Върховния административен съд и на Висшия съдебен съвет“.
Цялото писмо с писмената позиция на Върховен административен съд четете тук:
В същия отговор ВАС твърди, че съдиите в опозиция не са поискали по делото за изборите да бъдат приети нови доказателства, за да се стигне до решение дали са прави. Цариградска обаче показа протоколи от делото, от които четем, че съдията по делото ѝ е отказала нови доказателства, като едно от обясненията ѝ, че няма да се правят „криминални разследвания“.
От съда не уточняват кой стои зад такова активно мероприятие. Съмняват се, че съдиите в сградата са били само 28 и твърдят, че министърът е нарушил правилата като е дал информацията на съдийката.
„Ако търсенето на истина от граждани, още повече, че ако тези граждани са съдии, се квалифицира като активно мероприятие, аз наистина изразявам безпокойство за състоянието на демокрацията у нас“, коментира съдия Цариградска.
Тя посочва още проблеми в електронната системата за гласуване във ВСС. Например, че тя не позволява проверка дали някой е влизал нерегламентирано да добави, махне или промени подадените гласове на съдиите по време на изборите. Следи от подобна намеса ако има такава, се съхраняват в така наречените лог-файлове, обяснява съдията.
„Според това, което аз разбрах от експертите, това са регистри, които гарантират, че при евентуални последващи съмнения, може да се види фактически какво се е случвало вътре в електронната среда. Тези лог-файлове са били изключени поради претоварване на системата“, допълва тя.
„Това, което беше критикувано още при внедряването на тази система повече от 5 г. назад, беше, че в никакъв случай не гарантира сигурност в това, че гласувалият е съдия“, казва Атанасов.
Право на глас на тези важни избори имат само съдиите. За да гласува, всеки от тях получава на талон индивидуален линк и код за гласуване.
На компютър или телефон съдията влиза и гласува с кода си за желания кандидат за член на ВСС. Ако обаче някой има данните от талончето на който и да е съдия, той би могъл да гласува от негово име, казва Атанасов.
За bTV председателят на избирателната комисия съдия Мина Топузова отговори, че конкретни сигнали в тази насока не е имало.
Атанасов обаче казва друго: „По делото беше установено, поне в един случай със сигурност, че съдия от Софийския районен съд, опитвайки се да гласува, вижда, че системата не го допуска. При опит да разбере какво става, обаждайки се на телефона, предоставен от ВСС по време на изборите, колегата получава отговор, че вече е гласувано с неговите данни“.
Усъмнилите се съдии настояват за обстойно разследване колко и кои са били гласувалите електронно в сградите на съдилищата. По колко неуспешни опита са имали на компютрите в съда, гласували ли са и хора, които не са съдии? С твърдението, че манипулации няма, председателят на Върховния административен съд Чолаков също призова за отговор:
От държавното обвинение отговарят: „Софийската градска прокуратура работи по образуваната проверка, като случаят е възложен на сектор „Компютърни престъпления“ към ГДБОП и на Комисията за предотвратяване на корупцията. На база на събраните доказателства прокуратурата ще прецени дали има данни за престъпление, за да образува или откаже досъдебно производство“.
За едно в крайна сметка съдиите и от двете страни на конфликта неусетно постигнаха съгласие. Председателят на ВАС заяви, че следващата седмица, ще се обсъжда необходимостта от нова система за електронно гласуване сред магистратите, защото сегашната е „остаряла и не гарантира тайната на вота“.
