Какво липсва на хората в община Ловеч. Питаме граждани от всички съсловия, професии и възрасти преди местния вот.
Габриела Цанова е сервитьорка и споделя, че в Ловеч няма вода. От същото се оплаква и майка на малко дете.
Яномир Киров е един от големите предприемачи в Ловеч. Липсата на вода е лесно решимият проблем в Ловеч, твърди той. Катастрофалната липса за Ловеч е друга според него – липсата на хора. Младите бягат в големите градове.
„Скоро няма да съм тук сигурно. Засега съм тук, но е трудно от финансова гледна точка. Много ниски заплати“, признава сервитьорката Габриела Цанова.
Заплатите ниски, пари няма. А и да има, няма къде да ги изхарчиш, ако си млад човек.
Даже децата на Ловеч не се раждат в Ловеч. Тук няма лекари. Буквално. Галя Димитрова е майка на дете на 1 година и разказва, че всички жени като нея раждат в Плевен или във Велико Търново.
„Аз никога не съм ходила в Ловешката болница. Някъде другаде търся адекватно лечение. Всеки търси някъде другаде. Даже личния ми лекар не е от Ловеч“, обяснява Галя Димитрова.
Илия е музикант, липсва му среда. Хората като него са избягали.
Всички са избягали от Ловеч, а 20-годишните Кинксли Бучи и Сюлейман Абдулганю от Нигерия са дошли тук. Те идват от 200-милионната Нигерия в 30-хилядния Ловеч и са единствените чужденци в местния футболен Литекс, играещ във втора лига.
„Не е лесно да си чужденец тук. Но като си на определено място, опитваш да живееш като местните“, казва Абдулганю.
„Градът е малък , но е хубав. За нас като футболисти е подходящо място, защото няма стрес. Опитваме да разберем живота тук, да се адаптираме, да разберем хората, тяхното поведение. И езикът е труден, но и нравите. Налага се да се адаптираме към нравите. Да разберем какво се крие зад едно или друго отношение“, допълва Бучи.
Теодора Иванова споделя, че избягала от Ловеч заради нравите.
„Живея в Милано. В модната столица. Не си ли личи? По принцип съм от Ловеч, да. За съжаление съм от Ловеч, но нямам ловешкия манталитет… Тук хората са доста еснафи. И са много завистливи. Твърде невъзпитани, негативни. Доста лицемерни, неадекватни. Не че ме интересува тяхното мнение. И сега покрай тия изброи куцо кьораво и сакато е … то няма толкова хора, а администрациите са пълни“, споделя Иванова.
Има и хора, доволни от живота в Ловеч.
„На мен ми харесва. Тука съм 1965 г. Във „Велур“ съм работила, счетоводителка съм била. Пенсийката от моя, той е завършил мъжа ми кожарския. Там се запознахме, във „Велур“ пламна любовта. Ходехме по хайдушки песни, имахме държавен рейс и ни водеше. И сега от него взимам вдовишки и съм си доволна. И Ловеч ми харесва, и се радвам, че съм тук и съм добре. Шефът ми Тодор Ганчев е жив, ходим с него на кафе, доволна съм си от живота“, споделя възрастна жена.
Работата на Стела е в интернет и няма значение къде живее. Но останала тук.
„Поддържам онлайн магазин. Защото все пак си е нашия роден град и искаме и децата ни да го познават, да се развива и да върви напред“, казва Стела.
Очаква от местната власт повече: „Цялата инфраструктура на града, пътищата не са много добри. Работните места са малко. Доста неща има, които … повече неща за децата. Повече разнообразие. Развлечения“.
А предприемачът Янимир Киров пресмята откъде идват парите, които хората могат да похарчат в заведението му.
„Администрациите, администрациите. На твърди заплати са кои: Областният съвет, прокуратурата, съд, НАП, община. Те са на постоянни заплати, те са потенциалните клиенти. Малко хора останаха, които работят на хубави места, имат хубави заплати, за да си позволят да харчат пари“, смята Киров.
Дори в областен град като Ловеч общината и областните структури на държавата са основен работодател.
