От началото на войната в Украйна, милиони украинци поеха към Европа. За втора поредна седмица статистиката показва, че голяма част от тях се връщат в Украйна, като украинците, напуснали Полша само за последните две седмици са близо 350 000 хиляди.

Подобна е картината и у нас - само в четвъртък от България са излезли 3500 украинци. На този фон обаче, войната в Украйна създава продоволствена криза и заплаха от глад в някои части на Африка и Близкия Изток. Има ли потенциал съвсем скоро Европа да се изправи пред заплаха от масирана бежанска вълна на хора, които не бягат от войната, а от глада?

В "120 минути" ексклузивно се включва световният говорител на Върховния комисариат за бежанците на ООН.

- Господин Солтмарш, благодаря ви, че сте с нас.
- Благодаря ви за поканата да участвам.

- Украйна, както и други конфликти, разселиха насилствено около 100 милиона души за първи път в човешката история. Откъде идва този огромен брой хора? 

- Да, това е точно така. За първи път в историята броят на насилствено разселени лица надвиши 100 милиона. Това е много отрезвяващо и обезпокояващо число. От доста години това число се повишаваше. А откъде идват тези хора – ами, в огромната си част те пребивават в развиващи се или по-слабо развити държави.

Свидетели сме на конфликти навсякъде по света всъщност. Доста са в Африка. Има трайно нерешена продължаваща ситуация в Сирия, където сме свидетели или на война, или на високо ниво на несигурност, продължаващи вече 11 години.

Афганистан – десетилетия на войни и несигурност. И разбира се, най-отскоро, както всички знаят – Украйна. В Украйна понастоящем има 8 милиона вътрешно разселени, а около 6 милиона бежанци са напуснали страната. Така че става дума за комбинация от различни региони, различни места. И по този начин – за голямо съжаление – тази бройка нарасна до рекордните 100 милиона.

- Освен в Украйна, кои войни и конфликти принуждават най-много хора да напускат домовете си? Споменахте Афганистан. Как се отразява на ситуацията в Афганистан войната в Украйна например?

- Ситуацията в Афганистан от дълго време е причина за сериозно безпокойство. Но както ви е известно, през 2021 г. тя се влоши даже още повече. На власт дойде нов режим. Имаше евакуация на много хора. Сега е много по-трудно да се предоставя хуманитарна помощ в рамките на държавата.

Така че, понастоящем имаме около 2 – 2,5 милиона бежанци в съседни държави около Афганистан.

А вътре в страната има около 3 – 3,5 милиона вътрешно разселени към момента. И макар че може да се каже, че Украйна не е уникален случай, фактът, че много внимание и много помощ се насочва към Украйна, за в бъдеще би могло да се отрази и на други региони, като Афганистан например.

Не сме забелязали подобно нещо засега, но се опасяваме, че в бъдеще други кризи – като тази в Афганистан, в Централна Америка, в Африка, биха могли да не получат финансирането, помощта и вниманието, което заслужават.  

- Споменах войната в Украйна, защото един от най-големите страхове е този, че недостигът на храни заради нея би предизвикал нова бежанска вълна към Европа, Балканите и България в близко бъдеще. 

- Да, свидетели сме на силни опасения относно доставките на храни, а също така и относно инфлацията, цените на храните. Да, има такива опасения. Партньорите ни от Световната програма на ООН по прехраната предупреждават, че случаите на възникващ остър глад в целия свят и особено в най-бедните държави зачестяват и достигат много тревожни нива – смята се, че може би за 200 милиона души по света доставките на храни са под въпрос.

А що се отнася до Украйна, както знаете, тази страна е житницата на региона, а и за света. Много развиващи се страни разчитат на вноса от Украйна. Информацията ни засега е, че в силозите и зърнохранилищата в страната има относително добри запаси.

Има опасения обаче относно възможността за износ в бъдеще, ако черноморските пристанища не са в състояние да осигурят износа на това зърно за други части на света. Това може да се превърне в един наистина сериозен проблем. Известно ни е, че партньорите ни от Световната програма по прехраната е трябвало да намалят порциона за населението на някои региони, които разчитат на тях и нас за хуманитарна помощ. Да, така е. Опасенията нарастват.

- Какво сочат вашите анализи, какво е необходимо да направи Европа, за да смекчи, да помогне, да избегне въздействието на всички тези различни кризи, които имат потенциала да променят политическия пейзаж тук?

- Според нас направеното от Европа, и особено от България, заслужава голямо признание. Държавите там не затвориха границите си. Допуснаха бежанци да живеят и се установят в тях. Да влязат в социално-осигурителните системи на тези страни, така че децата да могат да продължат образованието си, да получават социални помощи, да се ползват от тази закрила. Това до голяма степен е моделът, който ние бихме предложили за тази криза и го препоръчваме в други държави. Приветстваме това. А по отношение на бъдещето, как да се решават кризите – разбира се, важно е границите да останат отворени, за да могат бежанците да стигнат до безопасно място. Това е много важно. Но също така е важно да се направи опит да се преодолеят причините, породили конфликта. Причините, поради които хората напускат домовете си. Това е свързано с редица фактори.

Но разбира се, постигането на мир е от най-съществено значение. Така че, миротворчество, но и предоставяне на помощ за развитие в по-дългосрочен план, така че хората да не се оказват принудени да напускат дома си, да виждат перспектива да останат в него, да могат да работят, да имат поминък.

- Господин Солтмарш, в контекста на вашия богат опит, виждате ли в глобален план политическа мотивация за намирането на истински решения на всички тези кризи, защото в момента говорим основно за инфлация, цени на горива, потребителски цени?

- Знаете ли, мисля, че е лесно човек да стане черноглед. Много причини има да си песимист. Броят на конфликтите по света, броят на природните бедствия расте. Нарасна и броят на разселените хора. Но според мен е важно да се постараем да бъдем малко оптимисти. А това, което ни вдъхва известна доза оптимизъм е фактът, че работим съвместно с много партньори в международен план – с държави, неправителствени организации, с частния сектор. 

Така че има защо да сме обнадеждени. Работата продължава въпреки многобройните, както казахме в началото на разговора, кризи по света. За съжаление, много от причините за тях все още не са преодолени. Поне засега.

- Благодаря ви за участието. То беше много важно за нашите зрители!
- Аз ви благодаря!