Мартин Котее е бил говорител за федералния президент на Германия Хорст Кьолер. Започва своята кариера като журналист в немската секция „Би Би Си“ в периода 1988 – 1991. 

По-късно става парламентарен кореспондент в Германия и работи като заместник-ръководител в студиото на n-tv – първата частна новинарска станция в Германия.
В момента Котее е регионален директор на фондация „Фридрих Науман“ за Източна Европа. 

–  Кога пристигнахте в София? Как ви се струва България?

– Пристигнах в София през юли тази година. Всъщност, аз бях единственият изпратен на мандат от фондацията, който успя да стигне навреме. Да поеме поста в уречения срок. И много ми хареса още от първия ден.

– Защо? Защото в България няма проблеми и е безопасно?

– Сигурен съм, че има много проблеми, но сте прав. Досега не съм се озовавал в ситуация, в която да съм се чувствал застрашен по някакъв начин. По улиците няма агресия. Хората са изключително дружелюбни и гостоприемни. Много ми допада тази атмосфера, в която хората са спокойни. Дори и в трафика по улиците. Аз съм от Берлин. Там хората карат много грубо. А тук установявам, че хората са внимателни навсякъде. Така че – да, много ми харесва.

–  Приятно е да го чуя.  Значи София Ви харесва. Хубаво място е. Така мисля. Хубаво е.

–  Хубаво място е. А особено ми харесва, че е толкова компактно. Всичко мога да свърша, ходейки пеша. За двадесетина минути. Не ми трябва кола. Е, разбира се, ходил съм и до „Младост“ и  до „Люлин“, и другите квартали, но с метрото. И то е много хубаво! Та нямам абсолютно никакви оплаквания от България…

– Нима познавате "Младост" и "Люлин"?

– Да!

– И сте се разхождал из кварталите на София?

– Да!

– Наистина ли? Разкажете ми! Къде сте ходил?

– Вижте, дойдох тук сам. Семейството ми е още в Берлин. Така че имах на разположение всички съботи и недели, през които ходех на дълги разходки из повечето квартали на София. И до ден днешен продължавам да го правя – обикалям по два, три, че и четири часа – просто за да откривателствам.

– Какво мислите за "Люлин"?

– И там ми харесва. Интересно е. Но като човек се замисли за тези блокове… като си от Берлин и гледаш блоковете в Източен Берлин и ги сравняваш с българските, установяваш, че българските може и да са в по-лошо състояние като саниране, но от архитектурна гледна точка те са много по-интересни. Имате едно наследство, богато наследство  като архитектура, дори и комунистическа архитектура. 

– Магията на панела…

– Да!

– Така казват…

– Светльо, напълно съм съгласен с теб!

– Всяка година Вашата фондация публикува ето тази „Черна книга на правителствените разхищения в България“. През 2020 г. са посочени 15 случая. Да започна с „Дупката за 43 милиона“. Материал на колегата ни Спас Спасов. Мартин, какво си мислите, когато гледате подобна история?

– Мисля, че е справедливо държавата да събира данъци. Но също е важно ние като граждани, които ги плащаме и проявяваме солидарност с държавата и обществото ни, да трябва да знаем какво се прави с тези пари и дали те се харчат правилно. Този казус очевидно поражда множество въпроси и повдига много вежди.

– Чудя се дали имате представа колко струва да се купи кошче за боклук в Берлин.

– Когато нещата опират до обществени поръчки, цените са странни. В Берлин, който не е особено добър пример в това отношение, предполагам че цените също ще са доста високи.

– Добре. Вторият ни видеоматериал е свързан с такава цена за елементи от градската среда в София. Материал на Таня Петрова. И така, случват ли се такива неща и в Берлин?

– Мисля, че такива неща могат да се случат навсякъде. Но е важно да възразяваме срещу тях. Площадите, които видяхме, са прекрасни. На по-малкия бях преди половин час - на път за насам с Петя. Мисля, че са красиви. Мисля, че изглеждат чудесно. Но трябва да се провери колко пари са отишли на вятъра там и дали платената цена е била справедлива. Защото ако не е, сме изправени пред огромен проблем, тъй като държавата носи отговорност да харчи парите ни разумно. Когато това се поставя под въпрос е необходимо да се изправим и да сезираме властите и да им покажем, че внимателно следим какво вършат.

– Мнозина винят журналистите, че не отразяват такива теми. Но смятам, че ще се съгласите с мен, че в България има прекрасна професионална журналистика. Има много разследващи материали. Но изглежда връзката между журналистическата работа и институциите понякога е проблематична. И се къса. Какво мислите Вие? Защо се получава така?

– Имате предвид, че журналистите са прекалено близо до държавните институции ли? Да. Добре. Разбира се това е проблем. Но според мен ако прочетете тази „Черна книга“ – всичките журналисти, които разнищиха тези 15 истории, са разследващи журналисти, които по никакъв начин не биха се възгордели или хвалили с нещата, които установиха. В много отношения ние ги подкрепяме посредством този проект и благодарение на него. Журналистите и институциите трябва да спазват определена професионална дистанция, защото журналистите имат задача да контролират държавните институции. Това е сериозно поприще за професионалисти. Те трябва да имат възможност да работят и да са посветени на него в личен план.

– Защо „Черна книга“? Защо да е черна книгата?

– По примера на немската „Черна книга“. Тя се издава от неправителствена организация за подкрепа на данъкоплатците. Вече от десетилетия насам. Нейното заглавие е "Черна книга". По техния модел горе-долу работим и ние. Заглавието идва оттам.

– Разбрах. „ЧЕРНА книга“. Още един  видеоматериал – по  вездесъщата тема в България – саниране на жилищните сгради. Авторката пита дали е безплатно. Отговорът потърси Мариета Димитрова. Има ли нещо общо във всички тези истории? Кое е общото между тях?

– Общото е разхищение и злоупотреби с парите на данъкоплатците, на народа. Случва се нещо лошо. Нещо, което причинява вреди не само на ощетените лица, а и на институционалната кохерентност с обществото. Виждаш, че се случват подобни неща, и си задаваш въпроса „Абе защо да плащам данъци?“ Затова насочваме вниманието си към подобни случаи. Да се събудят хората, да си знаят правата, да пращат сигнали до властите, с които да помогнат на държавата си и на обществото да излекуват раните си и да бъдат сплотени.

– Добре. Какви са очакванията Ви за промяна на тези неща в България през 2021 г.? Очаквате ли да настъпят промени? Сега говорим за ситуацията с COVID-19 и прочее…

– Според мен ситуацията с COVID-19 ще продължи през идните няколко месеца и ще занимава всички ни. Но знаем, че в България предстоят избори и се надявам хората да се вслушат в гласовете, призоваващи към промяна. И да се възползват от шансовете за промяна.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!