В азиатската част на мегаполисa Истанбул, в квартал Юскюдар, една българка пази жива душата на България чрез шедьоври от захар.
Шеф Мария Озтюрк е един от най-известните захарни декоратори в Турция, в България и по света.
Лицензиран съдия на Световната асоциация на шеф-готвачите. Носител на множество награди. Лектор, предал опита си на стотици курсисти по целия свят.
„Никога не съм и предполагала, че любовта ми към изкуствата ще ме доведе до това да правя изкуство от захар. Но се радвам, че така се стекоха обстоятелствата. И след като се запознах със съпруга си, вече 20 години съм в Истанбул“, разказва Мария.
Тя е родена и израснала в Габрово. Завършва дърворезба в Художествената гимназия в Трявна, а по-късно и специалностите "Скулптура" и "Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. За кратко работи в България, но любовта я отвежда някъде другаде. Запознава се с Ибрахим Озтюрк по интернет.
„С него случайно се запознахме, допаднаха ни общите теми, чатихме си, писахме си съобщения, след няколко месеца си разменихме и сканирани снимки. Решихме да се срещнем на живо в Кушадасъ, аз бях на екскурзия, той дойде, запознахме се и след това той започна да идва всяка събота и неделя в България. И в един момент каза – „Май е време да дойдеш ти за постоянно в Истанбул! И така вече 20 години“, споделя Мария-
През 2001 г. Ибрахим и Мария вдигат сватба на Босфора. После празнуват и в България, защото родините им са две. Мария приема неговата фамилия Озтюрк, което означава „истински турчин“. Но и за двамата, различията в културата и религията никога не са били тема на разговор.
„Никога не е било проблем. Нито тогава, нито сега. От време на време наши познати са ми задавали този въпрос. Стана ли мюсюлманка, той стана ли християнин? Не, ние решихме да уважаваме религиите си. Така и възпитаваме сина си, решили сме той, когато порасне, той сам да реши коя от религиите ще избере“, отбелязва Мария.
„Много приятели ми задаваха въпроса – как двама различни хора, от две различни държави, с два различни езика, с две различни култури и с различни религии, мога да бъдат заедно?! А за мен това е богатство! Много семейства имат само 1 религия, 1 език, 1 държава. А ние имаме по две! Това е богатство. Така че, това никога не е било проблем за мен“, посочва и Ибрахим.
Така, животът на Мария започва отначало в Истанбул. Научава турски език. И намира начин да работи нещо, което обича.
Става част от екипа на Ателието за реставрация към един от най-престижните частни университети в Турция – „Сакъп Сабанджи“. И реставрира картини на световно известни художници в продължелние на няколко години.
През 2007 г. тя ражда сина си Атилла. Тогава дори не подозирала, че неговият 2-ри рожден ден ще промени посоката й.
За празника на сина си тя поръчала триизмерна торта на анимационни герои. И така - любопитството в нея взело превес.
„След като мина рождения ден, си казах: „Ама аз съм учила скулптура, хайде ще разуча с какви материали е правена. Проучих за захарното тесто, четох много в интернет“, спомня си Мария.
Започва проби, купува си фондан и харесва моделирането.
„По-късно започнах да правя торти, кремове, но ме влечеше не самата направа на тортата, не експериментите с различни блатове и кремове, интересна ми беше външната декорация“, добавя тя.
Постепенно хобито се превръща в професия. А през 2016 г. година идва и световното признание.
Шеф Озтюрк се грабва златото и среброто на най-голямото Международно тортено изложение в Бирмингам. В състезание с над 1400 творби!
Състезателите трябвало да участват с проект, който представя държавата, от която идват.
„Аз реших темата да бъде „На чаша турско кафе“, но правейки турска тема, някак сърце не ми даде да остана само с това. И си казах, че ще направя и нещо българско! Исках да покажа, че на 24 май пред иконата на Кирил и Методий се поставят цветя - всичко от захар, разбира се.
За турската композиция тя получава златното отличие, а за българската – среброто. Това е моментът, в който Турция обръща поглед към Мария.
„След което явно бях забелязана от капитана на отбора, на Федерацията, чийто член съм сега. Това е Федерация на готвачите и сладкарите „Ташвет“ в Турция. И ми се обадиха по телефона – Мария Озтюрк, искаме да ви поканим да станете част от нашия отбор. Застинах, поех си дълбок въздух! Затова членството ми в националния отбор е много ценно за мен, не само личностно, но и затова, че представям страната ни! И затова, че съм единствения чужденец в този отбор!“, казва Мария.
Медалите и отличията продължават да валят, а Мария продължава да налага християнското и българското в изкуството си - Икона на Света Богоридца и Софийската Синагога са поредните и творения. Така се ражда проектът й „Моята България“ - изложба, на която захарни декоратори представят свои творби на българска тематика. Изложбата се превръща в ежегодно, престижно събитие, провеждано у нас.
„Това е репродукция на големия Владимир Димитров-Майстора, моят любим български художник. Тази картина я нарисувах за третата колаборация „Моята България“. Работа със сладкарски бои на прах, разтворени в какаово масло. Беше голяма емоция и трудно!“, разказва тя.
Но безспорно най-грандиозният проект на шеф Озтюрк се случва през 2018 г.
Тогавашният генерален консул на България предлага на Мария да направи торта за откриването на храм „Свети Стефан“, след седемгодишна реставрация.
„Погледнах календара, оставаха 20 дни. Трябваше ми време, за да се свържа с архитектката, която водеше реставрацията, г-жа Булунмаз. Тя ми даде плановете на църквата и цялото ми ателие беше в разпечатани планове на църквата, при което започна усилена работа!“, спомня си Мария.
Ден преди откриването на Желязната църква, Мария все още работила върху макета, а наш екип я посети, за да проследи последните щрихи от направата на този шедьовър - на живо.
Макетът, висок близо 1 метър, поел 30 килограма захарно тесто. Днес той краси Габрово - подарък от шеф Озтюрк за родния й град. Следващата цел на Мария - да наложи в международен план най-новия й проект, с който да прославя България.
„Миналата година поставих началото на това бих казала, че е моята мечта, да развия едно състезание, чиято първа крачка направих това лято. Cake Art Bulgaria“, споделя Мария.
Накрая тя ни казва, че успехът й се дължи на една много важна, невидима, съставка – любовта и подкрепата, които получава у дома. Синът на Мария също се горди с нея.
„Винаги съм горд, на моите приятели все казвам, че моята майка е най-престижната тортаджийка на България, има си състезания и моите приятели казват: „Еййй, това ли е майка ти?“, казва Атилла.
„Честен да съм, ще съм по-щастлив да живея в България, отколкото в Турция“, добавя още момчето.
А бащата Ибрахим се надява, когато се пенсионират да прекарват повече време в България.
Затова в дом им е нещо обичайно Мария да рисува православна икона, докато навън звучи следобедната мюсюлманска молитва. Защото в този дом религията е любов.
