Лорд Тони Хол, генерален директор на Би Би Си е сред хората, които са убедени, че журналистиката има бъдеще и в тези объркани времена на силен фонов шум, идващ от социалните платформи, ролята и отговорността на журналистите е по-голяма от всякога. Според Хол анонимните заплахи или обиди, които журналисти получават онлайн са позорни, а професията на репортерите е „под обсада”.
Тони Хол работи в Би Би Си от 28 години. Започва като стажант, между 1993 г. до 2001 г. е директор на новините. След това е назначен за ръководител на Кралската опера Ковънт Гардън. Генерален-директор на Би Би Си е от 2013 г. През 2018 г. е избран за президент на Европейския съюз за радио и телевизия.
Интервю на Светослав Иванов:
– 60% от световното население ще гласува тази година. През седмицата започнаха изборите в Индия. В следващите месеци ще гласуват още десетки народи. Има и много играчи и организации, които се опитват да повлияят на нагласите, на избора ни. Но мислите ли, че в момента наблюдаваме и завръщане на доверието у хората в традиционните източници на информация и в медиите?
– Мисля, че доверието в медиите е един от най-големите проблеми, пред които сме изправени и медиите, и политиците, и гражданите. Трябва заедно да се борим срещу разпространението на дезинформацията и фалшивите новини. Затова дълбоко вярвам в обществените медии, а и можем да гледаме алгоритми и различни начини да противодействаме на фалшивите новини и дезинформацията при избори. Много съм разтърсен от нещо, което директорът за научно-развойна дейност на Майкрософт ми сподели. Говорихме си за нарастването на фалшивите новини в медиите и той ми каза "В крайна сметка всичко опира до хората, предаващи от мястото на събитието". Журналистическите ценности и журналистите на място, трябва да говорят с хората и да предават случващото се, да анализират информацията и да бъдат смели, но да търсят истината от името на публиката си, на гражданите, които гласуват, е ключово. И този ключ, както отбелязвате е по-важен от всякога преди.
– Звучи сякаш е необходима психологическа подготовка да станеш по-силен.
– Защо ставаме журналисти? Защото сме любопитни, искаме да разберем какво се случва, да разкриваме истината, искаме да задаваме трудните въпроси на управниците. Защо? Отчасти защото това ни е работата, но и защото знаем, че зад нас има много, много хора, които се опитват да решат как да гласуват, как да разберат случващото се в света. Ролята на журналистите е в даването на контекст на хората, да им помогнат да разберат света, който може да бъде изключително сложен, много разделен и доста неясен. Затова нашата роля като журналисти е особено важна.
– Предвид това, мислите ли, че новините на близкото бъдеще ще бъдат по-малко пъзел, по-малко информация, но повече контекст, повече обяснение – дори в новинарските емисии?
– Харесва ми това, което казвате! Мисля, че новинарските ни емисии, разбира се, трябва да покриват събитията от деня, но и, както Вие предлагате, да застанем настрана, да дадем контекст и да се опитаме да разберем какво се случва. Ето защо вярвам в това и съм тук да подкрепя БНР днес. Нашата работа е да кажем "Всички говорят за тези проблеми тук, но всъщност има значителни проблеми и тук и трябва да се разгледат", било то застаряващо население, здравеопазване, околната среда. Миналата година започнахме програма наречена "Синя планета 2", повдигаща въпроса за пластмасовите отпадъци в океаните.
Стана толкова популярна, хората наистина бяха загрижени за пластмасови и найлонови отпадъци, поглъщани от животни и морски птици, и сега наистина се прави нещо по въпроса. Това дойде не от политическата обстановка, а от нас, ние като медия решихме, че това е важно и публиката се заинтересува. Вижда се нещо важно, че обществото иска, освен да разбира новините от деня, да стигне отвъд и да задълбае в по-големи теми, засягащи всички.
– Значи Вашият съвет е - забавете крачка, огледайте се?
– Много добре казано! Да забавим крачка, ние всички – и аз, и Вие – живеем в новинарската култура на 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата най-важното да е случилото се току-що. Но ми харесва много какво казвате, да позабавим малко, да погледнем отстрани, трябва да се отразяват новините, но и да помислим за важните неща и да се стараем да ги правим.
– Биографията Ви е много интересна, позволете да Ви попитам защо решихте да станете журналист? Следвали сте в Оксфорд и то философия, защо искахте да станете журналист?
– Защото съм изключително любознателен, обичам да разпитвам, да разбирам какво се случва, това постоянно любопитство, с това е свързана журналистиката, интересувам се от света. Освен това обичам изкуството на медиите, обичам самата мисъл, че телевизията може да стигне до дома на всеки, че радиото е чудесна компания за всеки. Сега ги обичам и защото толкова много се променят - какво може да имаме на телефоните си, онлайн, социалните мрежи. Толкова важни неща и да можеш да бъдеш част от това за мен е привилегия.
– Започнали сте като стажант в Би Би Си, нали?
– Да.
– След което сте били на 34 години, когато ставате директор на новини и актуални предавания в телевизията Би Би Си. Млад човек с много отговорности.
– Да, тогава косата ми беше тъмна все още, но ми харесваше. Беше чудесно на такава възраст да ти поверят отговорност. Надявам се сега в работата си да давам на младите тези отговорности. Хубаво е следващото поколение да има свой поглед над това как да променят и адаптират това, което правим. Много е важно.
– Помните ли първото голямо събитие или решение със съществено влияние върху колегите Ви?
– Помня най-вече първото ми назначение, след като преминах стажа в Би Би Си, беше да замина за Северна Ирландия по времето на конфликта, имаше насилие, бомби гърмяха, стреляха и убиваха хора. Помня как тогава бързо научих урок – в момента, в който извадиш камера от колата, нещата започват да се случват. Виждаш че има камера и нещо ще се случи. Още от началото на кариерата ми това ми показва, че журналистите трябва да осъзнаваме и обмисляме последствията от действията ни, както и ценностите, които защитаваме.
– От години наблюдаваме, че България е бойно поле за пропаганда, както и целия регион. Някога мислили ли сте да отворите наново българската редакция на Би Би Си радио или някаква нова дигитална версия на български език?
– В момента споря с правителството, така де, обсъждам с него, как можем да развием работата си и в радиото, и в телевизията. Не изключвам нищо. Дълбоко вярвам в ролята на Би Би Си да говори със света за света, да получава различни гледни точки на честотите си, в социалните мрежи, радиото или телевизията. Тъкмо получихме допълнителни средства, всъщност в момента концентрираме върху централна Африка и Индия, но никога не отхвърлям нищо. Сега е най-голяма нуждата ние и други да се съберем и да кажем какво се случва с целия свят, и да го предадем на нациите.
– Има ли лек за накърнената медийна среда? Питам Ви за откриване отново на българската редакция, защото би подпомогнало журналистиката в региона. Има ли лек за накърнената медийна среда, в която политици непрекъснато опитват да влияят на медиите?
– Ако има накърнена медийна среда и това, което казвате, че не се вижда независимост на медиите, то няма нищо по-важно от това да имаме свободни, независими медии, поставящи под съмнение всички властимащи, било то представители на правителството, бизнеси и хора в медиите. Задължително е да има осведомено общество, следователно гарантирането организациите в медиите да имат правилните ценности на независимост, да казват, че, макар и е трудно, щом е истината ще се публикува. Ето това е важното. Днес журналистите, за съжаление, са повече под заплаха, отколкото досега съм виждал в професионалния си път, не само заради тормоза в социалните мрежи или заплахите, но и защото са под прицел в различни части от света и биват убивани. Загубихме много смел, невероятен журналист в Афганистан. Просто на колелото на път за работа, имаше хора, които не харесваха какво прави, работейки за Би Би Си, какво предаваше, и го убиха. Това е по-голям проблем сега, отколкото някога съм виждал и трябва да удвоим усилията си в търсене на смели, силни, защитени, независими журналисти, предаващи честно на аудиторията ни какво се случва.
– Кой въпрос предпочитате – какво се е случило или защо се е случило?
– Много добър въпрос! Бих казал – защо. Да се опиташ да разбереш сложни неща, неедностранни, да изслушваш и разбираш защо се случват, така преживях голяма част от живота си като журналист. Обичам го, слушам подкастове и различни програми, направо съм обсебен.
