Десетки хиляди в центъра на София. С различни искания, но с една обща голяма цел.

Личните съдби се преплитат на жълтите павета.

Елица има малък бизнес с две къщи за гости в Банско. Идва с колегите си специално за протестите.

„Цялата им реакция за подкрепа на бизнесите, които най-много страдат от тази криза, е нула. Те всъщност нищо не направиха – затова ги пращаме, бихме им купили ваучери да отидат да си починат там – на Варненското езеро при фекалиите. Вместо да се сърдят на хората, че са отишли в Гърция да заповядат те да отидат там. Гражданското общество се събуди, ние сме тук и казваме ходете си. Ако не можете да си свършите работата, ако не работите за нас и ако си въобразявате, че ни правите услуги като ни строите магистрали – ходете си“, призовава Мария.

Социално неравенство. Несправедливост. Това са сред основните проблеми за хората на площада.

На въпроса кое е преляло чашата Мария казва: „То само едно да беше – всички протести за природата да кажем, за това което се случва по морето – подпорни стени, записи… аз искам да остана в България – не искам да емигрирам“!

Тя е на място, където на плочките са нарисувани буквите от кирилицата и глаголицата. Мария от 10 години работи в издателство, но казва че реалността тук не може да се сравни с нищо, прочетено в книгите.

И други протестиращи са пред дилемата да останат или напуснат. Йосиф се издига до мениджър в немска компания.

„Аз съм учил в Берлин, върнах се тук 2013 г. и оттогава 7 години съм си тук. Всеки от нас може да замине да живее в чужбина да работи там да гради семейство и бъдеще идеята е да останем тук, но за да го направим трябва да виждаме, че се движим напред“, коментира Йосиф. Големите проблеми той слага върху плаката си.

„Прокуратурата реално се превърна в клюкаратура. Обявяват се нон стоп в публичното пространство неща, което никога в миналото не е било така – информации, доказателства, работете, господин Гешев, в тъмната стая на тъмно искаме резултати“, допълва той.

Антони Кметски и Цветана Андонова са на 35 г. и 32 г. Очакват първото си дете до няколко седмици.

„Понеже господин Радев цитира съдия Фалконе, мога ли и аз един цитат на съдия Фалконе. Той казва така: Мафията като всички човешки дела има начало, ще има и край“, напомня Антон.  

„Искам да отглеждам децата си не въпреки държавата, а с нейна помощ. Не да се боря за всяко едно нещо, което ми се полага, въпреки че плащам осигуровки, а да ги получа просто. Част от приятелите им са се завърнали от работа зад граница. Сега искат да имат добър живот в България“, призовава Цветана.

„Народът е лидер. Ние сме работодателят на тези управници, които се опитват да злоупотребяват с властта“. Това е мотивът на Методи да излезе на площада.

„Всеки българин на първо място, когато се роди, заобичва след родителите си родината. Аз се чувствам разочарован от много неща всеки ден все повече и повече, но това не е причина – когато имаш любим човек, с когото се караш, който те разочарова, ти не го оставяш, не отиваш да търсиш друг, а се пробваш да го подобриш. В нашия случай държавата ни разочарова, да, правителството ни разочарова, да, незаменими хора няма – както обича да казва господин Борисов. Кой ще вземе властта – ще се намери кой. Нашата надежда е че този модел ще бъде заменен“, казва Георги.

Той учи в Медицинския университет. Намира доброто бъдеще за постижимо. Надява се хората да са по-активни на изборите.

Това е някаква висша форма на наглост – 50 хил. души да бъдат под прозорците на властта и ти да твърдиш, че си отговорен и затова не си тръгваш. Хората са точно заради това – защото  си безотговорен.

А Георги е тук и за още нещо: „Да видя два страхотни залеза – залеза на кабинета и другия залез, на който не можем да повлияем“.