Хиляди вече иззети ДНК проби не са в базите данни. Това заяви в „120 минути” криминалистът проф. Костадин Бобев. Той допълни, че никога престъпленията не остават неразкрити.

„10-15 хил. готови и иззети от извършители ДНК проби са чакащи и не можем да ги включим в базата данни. Фактически не участват в идентификационния процес поради липса на апаратура, на химикали и на достатъчно лаборатории”, заяви най-дълго управлявалият директор на Криминалистичния институт на МВР проф. Бобев.

Бобев е начело на институцията 35 години – до 2010 г. и въпреки новото оборудване – казва, че работата на криминалистите не става по-лесна.

Резултатите от ДНК пробите често се бавят заради множеството заявления от различни части на страната.

Снимка: btvnovinite.bg

„Много убийства, тежки престъпления, сексуални престъпления, взломни кражби, касоразбиване – почти няма случаи, при които да не се откриват биологични материали и чрез тях да се откриват извършителите. Това нещо по-рано не можеше да стане. До 2001 г. чрез изследването на кръв, слюнка и други веществени материали не можеше да се идентифицира човек – само да се направи групова идентификация”, разказва Бобев.

Експертът посочи, че тайната на криминалистиката е, че лошото никога не остава неразкрито – стига да има последователни и логични действия.

Снимка: btvnovinite.bg

А микроскопите са най-добрият приятел на откривателите на следите. Въпреки че не всичко е като по филмите – работата им е опасна и с много предизвикателства.

„Всеки извършител се надява да не бъде разкрит. Няма такъв, който отива да извършва грабеж и да си казва „Те ще ме разкрият” – няма. Всички живеят с мисълта, че няма да бъдат разкрити. Но това никога не се получава” – категоричен е той.

Снимка: btvnovinite.bg

Какви са спомените му за атентатите по време на „Възродителния процес” от 80-е на XX век и има ли пропуски в разследването на атентата на летището в Сарафово през 2012 г. – вижте във видеото.