Дами и господа, наистина се надявам да сте имали хубаво и спокойно лято. Всяко хубаво нещо си има своя край и постепенно навлизаме в есента, а с нея идва и поредната предизборна кампания, в която политиците безмилостно ще експлоатират словосъчетанието "български национален интерес".

През изминалите месеци, особено след избухването на войната в Украйна, това словосъчетание беше изнасилвано, повтаряно, служеше и за оправдание, и за нападение. "Българският национален интерес" без контекста на случващото се около нас в момента е празно клише, което прави посланията на партиите еднотипни и фалшиви.

Толкова ми се иска да чуя поне веднъж думата "интерес" да бъде заменена от думата "цел". Защото интереса обикновено се свързва със сметкаджийство и се римува с фес, а целта с мобилизация и общ път. Има ли България обща национална цел, която ни обединява изобщо? Кой може да я формулира?

Говорейки ни непрекъснато за интерес по всякакви поводи, политиците сякаш не разбират, че ние сме общество с различни разбирания за живота и света. Интересът за едни, не е в интерес на други, но целта е нещо различно.

Например, в последната година, темповете на поскъпване на енергия, стоки и услуги бяха комбинирани с битка за запазване на бизнеси и хиляди работни места на фона на милиарди, които се изливаха за дотация на сметките ни за енергия. Пари в Европа има, като безработицата е рекордно ниска, което показва добра икономическа кондиция. Във финансов план България също не е нито на прага на Луканова, нито на Виденова зима.

Руската газова хватка обаче поставя Европа пред много сериозно изпитание. И нашата цел трябва да бъде да преминем като обединено общество през тази ситуация, макар и с цената на някои непопулярни мерки. Но това трябва да ни бъде обяснено. Защото уж "евтината" руска газ беше прекалено скъпа още преди войната. И да обясняваш сега колко евтина била тя сега, е наистина несериозно.

Истината е, че в тази ситуация правителствата са обречени да изливат още повече пари, много пари под формата на помощи. Дефицитите на държавите ще стават огромни, а външният дълг ще расте. Това изглежда неизбежно, но няма да има страна в Европа, която да не помогне на бизнеса и най-уязвимите си граждани. Но това трябва да бъде обяснявано директно и прямо.

Защото в кризисни времена истинските лидери казват истината, дори и тя да не носи рейтинг. Като онези думи на Чърчил - "Нямам друго какво да предложа освен труд, пот и сълзи".

И ако някой български политик по време на следващия месец ви каже, че има магическо решение, просто не му вярвайте. Ако ви обещава как ще ни вдига доходите, само ако го изберем на фона на огромните социални плащания, които трябва да бъдат направени, за да бъдат защитени хората, просто не му вярвайте. Защото, ако имаше магически решения, не само България, но и цяла Европа щеше да излезе от спиралата надолу, по която вече върви. Спирала на засилваща се през годините енергийна зависимост от Русия, която в момента се опитва да притисне цяла Европа.

Е, какво предпочитате? Да имаме интерес? Или по-скоро обща цел?