202 бюлетини. Точно толкова е имало в урна номер 13. Някои историци казват, че с тази шепа фалшифицирани гласове един изборен търговец променил хода на историята на цяла една държава, а други стигат по-далеч – на целия свят.
Онези избори от 1948 г. не били сред най-важните. Вътрешният сблъсък в Демократическата партия насред горещият юли бил за място в Сената от Тексас. Никому неизвестният Коук Стивънсън мислел, че е победител, докато за победител изненадващо не се обявил някой си Линдън Джонсън. Защото мистериозно при преброяването на гласовете се появила “Урна номер 13” – най-известната урна в американската история.
Малката кутия от още по-малък град в Тексас, която дори не била пълна, но бюлетините били достатъчно, за да обърнат изборите. В протоколите имената били подредени по азбучен ред, почеркът бил еднакъв, а „гласувалите” - част от тях отдавна мъртви. Търговецът на гласове Джордж Пар бил свършил работата, а местният шериф, който си затворил очите, скоро щял да се самоубие. В затвора.
Но пътят към върховете на властта за Линдън Джонсън бил открит. Днес някои казват, че ако изборната измама не се била случила, историята на САЩ е щяла да бъде различна – нямало да има ескалация, довела до войната във Виетнам. Но знаете, че в историята няма „ако“.
С това начало искам да ви кажа, че дори и малките манипулации могат да имат огромни последици и то за поколения напред. Тази история показва и че това, което някои правят на изборите в България днес, американците са го правели още преди 90 години. Дори по-отдавна, ако сте гледали филма "Бандите на Ню Йорк".
У нас през седмицата отново се питахме – хартия или машина?
Този въпрос не е технически. Не е и политически. Този въпрос е свързан основно с доверието в изборния процес. Машините не са някакво чудо невиждано, но нуждата от тях е знак, че голяма част от обществото не вярва в честността на изборите. Когато доверието липсва, обществото търси начин да се защити от манипулации и манипулатори.
Кой проблем решава аналоговият вариант и кой дигиталният?
Най-големият проблем на изборите у нас всъщност идва от човешкия фактор - контролираният вот, броенето, протоколите, поправките и дописването. Все някой някъде драска върху бюлетини и протоколи и дори краде бюлетини, която след това Конституционния съд така и не може да намери.
Решава ли машината този проблем?
Поддръжниците на машинното гласуване казват, че машината не бърка, не „коригира“, не добавя и не изважда. Контролът е по-лесен, защото машината има поне 3 начина, за да запомни информацията дори и да се наложи повторна проверка. Няма чували, няма и кой да ги задигне, както разбрахме, че се е случило след последните избори от октомври 2024.
Машината не се вози в джип-кубче, с който някой обикаля селата, за да плаши или да плаща на хората и да им дава бюлетини. Но няма как съмненията в честността да бъдат избегнати, ако не е ясно кой контролира информацията, ако няма подготвени кадри, които да оперират с машините и гаранции, че те не могат да се манипулират на местно или централно ниво. След като имаме машини, никой не разбра каква е логиката да ползваме и скенери, за да броим хартиени бюлетини. И дали това не е опит за шум и отклоняване на вниманието от основната тема, която анализираме в момента.
Тук обаче идва логичният въпрос - ако машинният вот решава въпроса за честността на изборите, защо масово в Европа все още се гласува с хартия, а не с машини? Много директен и ясен въпрос, който абсолютно резонно си задават всички опоненти на машинното гласуване.
Но отговорът е също толкова директен и ясен. Европа не използва масово машини не защото са лоши, а защото на малцина им минава през ума да манипулират изборите, по начините, по които го правят тук. Там няма масови съмнения в броенето, няма и хронични обвинения в манипулации. Няма кубчета и мутри, които да обикалят около Утрехт или Антверпен и да карат под строй малки и големи обществени групи да гласуват за този или онзи. Просто хората вярват в изборната администрация. Доверието не е сринато. Но в България е. Всички го усещаме и всички го знаем.
В този смисъл, как ще гласуваме тази пролет е един от решаващите въпроси на ребуса, който депутатите са призвани да разплетат. Тяхното поведение по темата ще има и огромно отражение върху резултатите им на предстоящите избори. Защото дори и да сме на различно мнение по някой въпрос, всички виждаме много ясно кой с какви заявки е влязъл в политиката и как се държи. Крайно отрицателните лични рейтинги на много от политиците в момента доказват именно това.
Да, мнозина в момента ни убеждават, че машинното гласуване не е гаранция за честни избори. Но хартиеното гласуване е гаранция за всички стари проблеми на нечестните избори, които манипулират бъдещето на поколенията. Всичко обаче ще се реши от участието в изборите. Ако този път участваме масово, няма да има толкова голямо значение колко бюлетини има в урна номер 13.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
