Изминаха 15 години от онази корица на списание "Тайм", която обяви за личност на годината - теб. Да, теб. Човекът, защото "ти контролираш информационната ера", както пишеше тогава на прословутата корица, от която ни гледаше екрана на компютър с огледално покритие на монитора. За да може, когато погледнеш списанието, да видиш себе си.

Аз, ти, те... всички. Да се чуди човек как вихърът ни завъртя така, че уж контролиращите информационната ера се оказахме по-неинформирани и лутащи се отвсякога. Светът стана толкова креслив и истеричен, че всяка тема е повод за разделение, което, ако преди изглеждаше по-скоро безобидно явление за уплътняване на времето, сега разделението е нашият живот.

Конспирации, крясъци, твърда убеденост в личната си правотата и заблудата на другите. Криворазбрана представа за свобода на словото там, където стока са нашите мисли, снимки, преживявания.

Важният въпрос все по-рядко е какво се е случило, а кой какво казва, че се е случило. Достатъчни бяха няколко туита през седмицата, които да мобилизират и разпалят събития без аналог в модерната история на Западния свят. Защото в момента има милиони американци, които не вярват, че Тръмп е загубил изборите. Те не се интересуват от това кой какво казва, защото никой вече не може да им каже нищо.

Това е тъмната страна на социалните мрежи. Виртуално, всеки битува сред хора, които имат сходно мислене и светоглед. В този балон място за различни мнения няма. Затова, когато балоните се блъскат, тези сблъсъци са все по-шумни, ожесточени и ни дават една опростена, профанизирана представа за света. Авторитетите и институциите губят своята стойност. Противопоставянето е новото нормално.

Не се учудвайте, че в последните години се роди парадоксът, който за мнозина остава необясним. Милиони хора, които живеят в недоимък, да се отъждествяват и припознават в образите на милионери и милиардери, на които да гледат като на свои спасители. Това е парадокс, при който хора с големи възможности използват социалните канали, за да говорят това, което мнозинството иска да чуе. 

Доналд Тръмп управляваше Америка по "Туитър". Платформата беше неговата джипка. Тръмп приключва тъжно своето президенство без "Туитър", но социалните мрежи са всичко, което е необходимо за всеки политик, който иска да говори с хората, без да трябва да отговаря на въпроси.

Обща цел? Общ път на обществото? Забравете. Пътищата вече са много, но не вървят успоредно, а седят един срещу друг и винаги водят до сблъсъци. доскоро виртуални, но не - виртуалните вече са абсолютно реални. Събитията в САЩ затихнаха. Но ние не знаем как кадрите, които видяхме в сряда срещу четвъртък, ще рефлектират в други части на света. Милиони ще си кажат, че щом американците могат да щурмуват Капитолия, защо ние да не можем?

Ожесточението в балоните ще става все по-голямо, по-агресивно, докато не започне да избива. А най-зловещото е, че за да го усетиш, дори не трябва да правиш усилие да станеш от дивана у дома или да разгледаш дискусиите, които вървят в социалните мрежи.

Така всяко малко пук може да стане гръм. Коронавирусът ще мине и ще си замине. Но отговорът на въпроса - от какво боледува света, ще остане все така парадоксален. А ако се окаже, че наистина, както преди 15 години гласеше тази корица с огледалото, че това сме просто... ние и светът, който сами си създадохме.