Коронавирусът спаси властта му.
Преди тези избори го наричаха „Тефлоновия човек“, защото колкото и да е горещо, нищо не полепваше по него.
Като тиган, в който се обръщат хиляди палачинки, пържи се месо и лук на силен огън, което често прегаря, дори изгаря. Но по него не остава нищо.
През есента страната беше разтърсена от скандал, в който стана ясно, че несправедливо стотици хиляди са били принудени да връщат помощите си, но и това не успя да го събори. Той подаде оставка, за да се върне отново.
В парламента щяха да влязат много партии. Но какви ти партии, след като пет от големите управляваха с него през изминалите 11 години?
Да, той познаваше тези политици. И този път „тефлоновият човек“ спечели изборите. Щеше да е премиер за четвърти път.
Описах ви победата на Марк Рюте в Нидерландия, с която започна тази седмица. След безпрецедентно тридневно гласуване при спазване на мерки, които може би зададоха тона на това как ще се правят избори, ако вирусът не си отиде.
Защото година след избухването на COVID кризата холандците гласуваха по доста странен за нашите разбирания начин.
Без митинги и предизборни прояви. Основно чрез социалните мрежи и прословутите у нас COVID брифинги. Цяла година Рюте така и не спря да води тези брифинги и да отговаря на въпроси. До него неизменно беше здравният му министър, който поемаше по-голямата част от обществените негативи, докато „Тефлоновият Марк“ оставаше сух.
Но той не изневери дори и за миг на политиката си в пандемията и я направи предсказуема, без вариации по отваряне и затваряне, защото знаеше, че за бизнеса всяко ново отваряне и затваряне само увеличава загубите. Така, въпреки протестите, обществото продължи да го следва, защото знаеше какво да очаква. Накрая се оказа, че 77% от холандците подкрепят мерките.
Разказвам ви всичко това, защото Марк Рюте е идеолог на някои от най-тежките COVID ограничения в Европа, които включват забрана за напускане на дома след 9 вечерта от януари насам. 16 000 души от 17-милионното население загинаха от вируса, което за холандците явно е прекалено много. Ние вече се сбогувахме с 12 000 души от 7 милиона население.
Прекалено много ли е това за нас? Вие преценете...
Това ме накара да се замисля – какви избори ни очакват в тази извънредна ситуация без аналог досега в България? Има някаква вяла информационна кампания затова как ще гласуваме в условията на пандемия. Колко от членовете на районните комисии вече са ваксинирани? Как ще се действа, ако на някого му стане лошо в изборния ден? Ще се дезинфекцира цялата секция или ще се затваря временно? Защо е толкова трудно да видим председателя на ЦИК в телевизионно студио?
Защо вотът от ръчното и машинното гласуване ще се нанася в общ протокол – отново ръчно, с химикалка след края на изборния ден? Ако ще пишем с химикалка кой как гласувал – и в урна, и с машина, защо са ни машини? Отново ли ще има опашки при предаването на протоколите? Защо изборните протоколи тук ще са масивни колкото интегрална бюлетина в Конго? Въпросите са много.
Междувременно, холандците показаха на Европа как се правят избори по време на пандемия. Първите два дни бяха за гласуване на хора от уязвимите групи, като на тези над 70-годишна възраст им беше позволено да гласуват по пощата.
На третия ден поканени да гласуват бяха всички останали. Секциите бяха направени в църкви и конферентни центрове, за да има максимална площ. А из Амстердам бяха разположени стотици подвижни урни, в които бюлетина можеше да пуснеш без да напускаш колата си. У нас дори не знаем как ще гласуват карантинираните. Колко са те в момента изобщо?
Така България се приближава към 4 април като човек, който се движи в тъмна стая без да знае къде е ключа за осветлението. Но както гласи една холандска поговорка – „Всяко защо има своето защото...“.
Тефлоновите политици знаят отговора.
