Той говореше за република, "чиста и свята" насред свят на империи. Той говореше за Европа в момент, в който европейците слабо познаваха България и нашата кауза.

Левски беше надживял своето време и както често се случва с българските герои - отиде си сам. Но какво е смъртта пред вечния живот в паметта на един народ? И пред факта, че всяко българско дете щеше да знае неговото име и да учи за неговото дело? Човекът, който погледна далеч отвъд свободата, докато тя все още беше блян.

Заветът на Левски е хуманизъм - "братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност". Заветът на Левски е самочувствие - "От никоя страна не се надяваме и никому за нищо не се молим". Заветът на Левски е толерантност - "Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони".

Заветът на Левски е идеализъм - "Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."

Като се замислим над тези думи, 150 години след обесването на Апостола, трябва да си дадем сметка, че ние, днешните българи, сме много щастливи хора. Защото отдавна България постигна това, заради което са умирали българските герои - постигна своята свобода.

Левски не е вик, не е лозунг или високопарни фрази. Той не е татус на гърдите, нито крясък на площада. Той е преди всичко действия. Тихи, но кристално ясни и категорични, винаги актуални. Действия, които отличават свободния по дух човек, който разбира, че свободата не е даденост.

Интересно място е центърът на София. Когато тръгнеш от паметника на Васил Левски, към който гледаме днес, проектиран от чех и изработен от италианец, след минути стигаш до улицата, която пази спомена за ирландския журналист и застъпник за българската кауза Джеймс Баучер. Нашата столица е увековечила и делото на друг журналист Джанюариъс Макгахан, чийто репортажи след Баташкото клане събуждат европейското обществено мнение. Братя Бъкстон, които в Лондон се застъпват за България по време на Балканските войни. Михай Еминеску - националният поет на Румъния, или швейцарецът с българско сърце Луй Айер. Примерите са толкова много...

Всички тези личности са допринесли с таланта, с труда си, със сърцето си за нашата България. По думите на Левски - "да бъдем равни с другите европейски народи".

България е преминавала през периоди на борба и гордост, на пасивност и унижение. Когато един човек се чувства слаб и несвободен, тогава той обвинява международното положение и намира конспирации във всичко и във всички, но намери ли обща кауза с другия, е способен на чудеса. Тогава идва общото усилие, за което толкова много е мечтаел Васил Левски, но не е доживял да види с очите си.

Това отбелязваме днес - гибелта на човека, но безсмъртието на личността и каузата. Нашата, българската.