Това са митовете и клишетата, с които живеем и които толкова много ни пречат да вдигнем глава, да се огледаме - първо в огледалото, а след това и какво се случва около нас и да направим обективна преценка на собственото си място в Европа и личната ни роля в обществото.

„България е малка страна“, гласи едно от най-разпространените клишета. България не е малка страна. България е на десето място по територия в Европейския съюз, по-голяма от Португалия, от Австрия, от Чехия, почти три пъти по-голяма от Нидерландия или Дания. И почти четири пъти по-голяма от Белгия. Затова, време е това клише да бъде прибрано в шкафа на универсалното оправдание как тук нещата не се случват, защото сме били „малка държава“.

И нещата не се случват не заради територията ни, а заради други фактори

„България има най-ниската раждаемост в Европа“, гласи друг мит, който се е впил в публичното пространство от години. И това не е вярно. Ако мога да си позволя да опростя основното демографско правило, то гласи, че населението на всяка държава с коефициент на раждаемост под 1,4 деца на семейство, започва да се свива. В това отношение най-зле е Малта с 1,08, Испания с 1,18 и Италия с 1,24. Нашият коефициент в момента е 1,65, малко по-нисък от Франция.

 

На общия фон, това е средна стойност на раждаемост на континенти със застаряващо население. Иронично, статистиката показва, че с повишаването на стандарта на живот в едно общество започват да се раждат по-малко деца и обратно - колкото по-слаба е една икономика, толкова повече деца има. Така стигаме до ситуацията - по-богатите държави са застаряващи, а по-бедните - млади. Ето защо средната възраст на африканеца в момента е 19 години, а на европееца е 44,  колкото е и на българина.

Откъде тогава идва този бърз спад на населението у нас? Основната причина е емиграцията. Повече млади българи в чужбина, по-ниска раждаемост в България. Съответно - по-малко хора в трудоспособна възраст, следователно по-малко чуждестранни инвестиции в икономиката ни. Така, че е време да спрем с клишето, че семействата у нас раждат малко деца. Просто има по-малко семейства, които да раждат деца.

„В Европа България върви в пакет с Румъния“, често повтарят и от изток, и от запад. Не. Румъния вече ни изпревари, както по растеж на доходите, така и по потребление на глава от населението. На икономическия терен в момента България върви редом с Унгария, което е комплимент за Румъния, където „сглобката“ от две ротиращи се партии управлява страната вече втора година и не особено добра оценка за Виктор Орбан и неговата политика по доходите

„България е силен износител на селскостопанска продукция“. Това е клише от далечното минало, когато много хора са мислели, че Селинджър е обида, а не име на писател. Но се вижда една много показателна разлика с Европейския съюз, където все още едва 39% от населението живее в градовете. В България в градовете живеят вече 73% от населението, което означава - по-малко и все по-големи градове - вероятно пет или шест. Останалата част е обезлюдена, което е жалко с оглед на природните дадености на страната ни. Тоест, с тези показатели, сме изправени пред парадокса - колкото по-малко ставаме, толкова повече ще сме. В градовете.

„Няма незаменими хора“. Безспорно това е най-вредната поговорка, родила се в израз на уравниловката, под която е трябвало да бъдат поставени хората по времето на социализма. Личността, подготовката, образованието и опита да нямат значение. Освен невярно, този аспект от мисленето ни може да доведе до катастрофа и фалит всяка организация, независимо дали е частна фирма, държавна институция или спортен клуб. Когато някой ви каже, че няма незаменими хора, винаги се сещайте за „Манчестър Юнайтед“ след ерата Фергюсън. Спортните фенове ще ме разберат.

„Ние не сме виновни“. Това е универсалното оправдание, залегнало в народопсихологията ни още след Освобождението, а може би и преди това. Описано перфектно от Алеко Константинов, „Ние не сме виновни“ е вечното бягство на индивида от личната му отговорност за ситуацията в неговия квартал, село, град, държава. Това мислене е баща на непукизма, обществената пасивност и вратата към излизането на низките страсти на преден план в обществената среда. „Ние не сме виновни“ е опасно клише, което много ни пречи да вървим напред и винаги да търсим оправдание във всеки друг, но не и в себе си.

Това бяха само шест клишета за шест минути в навечерието на седмите избори. А вие - Как бихте продължили този списък?

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш