Само след 2 седмици, макар и за кратко, нашата столица ще се превърне в център на света. Посещението на папа Франциск в България има много по-голяма стойност от протолните кадри, които ще обиколят планетата.
Встрани от всичко, в София ще кацне един много силен и ловък дипломат. Не случайно, преди да отпътува, шест българчета от различни вероизповедания ще запалят шест факли в пространството между правослата "Света Неделя", католическия храм "Свети Йосиф", синагогата и джамията. Този акт ще е символ на превъзходството на светлината и мира над мрака и насилието.
Ние всички се гордеем с нашата толерантност и всички се гордеем с това малко пространство, символизиращо мира в центъра на нашата столица. Всички би трябвало да се гордеем и с българските католици, имащи важна роля в общата ни историческа памет. И не само заради Чипровското възстание от 1688 г., историята на Петър Богдан Бакшев, написана 100 години преди Паисиевата, не само заради идеята за обединение на източната и западната църква пред общата османска заплаха или унията на цар Калоян с римския папа. Но и заради посланията, които днес са по-важни от всякога – че трябва да търсим обединение.
Особено в днешния ден, когато разединението е просмукало дори ежедневните ни емоции. Особено в днешния свят, когато само преди часове фанатици взривиха църкви в Шри Ланка и убиха над 150 души, окървявайки техния Великден.
В този смисъл, пристигането на папа Франциск в София безспорно е събитието на годината. То показва, че България не е периферия или просто място за среща между западната и източната цивилизация. България е много повече – страна, запазила своята вяра, с народ, който макар и разделен на думи, винаги е уважавал другия и му е протягал ръка, когато това се е налагало.
Да, ние сме православни християни, които имат свои католически братя, мюсюлмани, евреи. Ние сме едно семейство и живеем заедно. Какво по-хубаво? Именно затова не вярвам в публично декларирания отказ на Светия синод да участва под каквато и да е форма в проявите на папата на българска земя.
Това толкова силно обърква хората, че някои дори започнаха да спорят, че православни и католици вярвали в "различни богове". Назряха дискусии кои били повече християни... Въпреки хилядолетната история на тези спорове, ако се вслушаме в нашия собствен вътрешен глас, ще осъзнаем, че разделителните линии са нещо много изкуствено и изобщо не са нужни.
А и в крайна сметка Христос говори за „брата ни” и „ближния ни”, а не за Вселенски събори. И с разделението разпъваме Онзи, който днес влиза в Ерусалим под възгласите "Осанна".
България посреща своя скъп гост. България посреща един добър човек, който с всяко действие показва, че не е изгубил човешкото в себе си и трябва да го направим гостоприемно и с уважение. И съм сигурен, че точно това ще се случи.
