Това просто не се случи.

Страховете не се сбъднаха. Апокалипсисът се отложи, колкото и да ни плашеха. Твърденията, че Европа ще умре от студ без руския газ, ще се разпадне, икономиката на континента ще гръмне, как еврото ще се срине, как републиканците ще вземат цялата власт в САЩ и ще прекратят финансовата и военната помощ за Украйна, всичко това просто не се случи напук на преувеличението и свръх драматизма.

Не че не трудно в Европа. Не че не е трудно в България, но в никакъв случай събитията тук и там все още нямат ефект на катаклизъм върху живота ни, каквито са имали световните войни, раждането на комунистическия строй или падането на Берлинската стена. В този смисъл, пропагандата, която толкова обърка западния свят в последното десетилетие, също не е особено ефективна в нашия регион.

Идеята на пропагандата е да раздува разделенията в обществото, в което се прицелва. Тя се впива във всеки дискусионен въпрос с цел да наклони везните в едната или в другата посока, изправяйки хората едни срещу други. Това става само по генерални и силно разделящи теми - в някой общества това са абортите, в други е националността, в трети са бежанците. Крайната цел е подкопаване на доверието в институциите и хаотични политически движения с популистки уклон.

Точно както ви споделих преди няколко години – трябва да ги видим, за да ги видим.

Западните общества традиционно имаха по-консенсусен политически бит, което ги превърна в лесна жертва за стимулиране на разделенията по различни въпроси. Видяхме това с резултата от Брекзит, избора на Тръмп за президент през 2016-та. Пропагандата свърши своята работа и разтърси тези общества отвътре.

У нас обаче, разделението отдавна е в основата на политическите кампании, което по ирония на съдбата ни изгради имунитет. "Ние сме срещу…" беше мотивът, който избори след избори каляваше демократичните ни рефлекси през така наречения преход, за който все някой анализира свършил ли е, не е ли свършил.

Затова и днес политическата система сякаш зацикли. "Ние сме срещу" вече не работи. Защото по-разделени няма как да станем. Колкото и шумни кампании в социалните мрежи да пишат за величието на Путин, проруските партии не надскочиха своя електорален таван. България не е променила своята геополитическа ориентация. Не се опитва да саботира санкциите срещу Русия. Нашата икономика не в фалирала, не се е сринала и хора не умират по улиците. Отделни политици се опитват да балансират между разделителните линии с надеждата да се харесат на по-широк кръг от хора, но и това ще е временно и вече ги превръща в част от пейзажа на историята, но те още не го осъзнават.

В този смисъл Европа може да научи много от българското общество в момента. България беше опитно поле за пропагандни влияния години преди появата на хибридните стратегии в западния свят. След повече от десетилетие заливане с пропаганда, нашето общество не се разклати по очаквания начин. То се разклати отвътре, но не и отвън. Не се хвърлихме на вълците, а на лаят на малки кученца , който се джафкат във вътрешния двор.

Подобна е картината и в региона. Македонците станаха член на НАТО и тръгват, типично по Балкански, по своя европейски път. Със сигурност ще е трудно, ще е истерично, ще се опитват чисто по братски да ни предизвикват, но Скопие не е направил рязък завой в своята ориентация. Правителството не падна, след подписването на споразумението с България.

Сърбите никога няма да признаят анексираните територии от Украйна за руски заради Косово, а и заради спомена, че през 90-те, Съвета за сигурност на ООН приемаше десетки резолюции със санкции срещу Югославия и Русия в нито един случай не наложи вето.

Турция в момента играе своята фамозна дипломатическа игра. В училище десетилетия наред ни учеха за прословутия "швейцарски неутралитет", но истински неутралната страна по време на Втората световна война е била Турция. Защото тя е била от ключово значение и за двата лагера. Анкара влиза във войната чак през февруари 1945, колкото за да седне на масата до победителите. Затова следете поведението и лексиката на Ердоган. В момента, в който той изостри реториката си срещу Путин, това ще е знак за необратимостта на посоката, в която отива войната.

Това е обективната картина в моите няколко минути на водещия. Сред целия този шум и емоции, просто искам да ви кажа - пропаганда всяка тука оставете. Шумна е, но няма да пречупи обществото ни. Най-много да ни вдигне кръвното. Но този мач вече сме го играли многократно.