Думите униние или леност описват особено състояние за човека – той е депресиран, тих, пасивен и често не вижда цел в действията си. Сигурен съм, че много от вас разбират това добре, особено тук и сега. Усещаш как вътрешната ти енергия те напуска, отдръпваш се от света и нещата, които ти носят радост. Надеждата също се изпарява от живота за сметка на инерцията, подкрепена с шепота на вътрешния глас – „Това е положението“, „Няма как да го промениш“, „Примири се, примири се, примири се“.
Представете си това, умножено по стотици хиляди и дори милиони пъти.
Тогава казваме, че обществото е изпаднало в униние - уж е криза, но не докрай. Уж е бунт, но не е масов. Шумно е, но е тихо. И е тихо, но е шумно. Едно общество изпада в униние, когато губи смисъла, посоката и няма ясно формулирана цел, която да акумулира достатъчно обществена енергия, която да го изведе пред някакъв нов хоризонт или желание за следващата крачка към нещо по-добро.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Унинието е най-коварното обществено състояние. Ако си представите падане, което гледате на екрана на телевизора или устройството си, унинието е натискане на паузата точно преди сгромолясването. На лицето на падащия е изписана изненада, но и примирение, че след малко ще се озове на земята. Това е моментът след загубата на равновесие и едновременно с това - разбиране, че както и да размахаш ръце, законите на гравитацията ще те подчинят и ти ще се озовеш на пода. Унинието е моментът преди удара. Ако няма надежда, че ще можеш да се изправиш, тогава може и да останеш – там долу, за неопределено време.
Безспорно унинието и за човека, и за обществото, е свързано с липса на вяра в бъдещето. А когато вярата в бъдещето изчезне, пропадането се случва в тишина. В обществен смисъл, това е свързано с липса на вяра в институциите и тяхната способност да изпълнят основната си цел – да направят така, че законите да работят, а нарушителите да бъдат наказани по начин, който да има възпиращ ефект върху следващите нарушители. Това е свързано и с липса на вяра в другите - че и тях това ги притеснява.
Символ на това е всичко случващо се по пътищата на страната. Толкова много години България така и не успя да изгради нормални пътища. Напротив - те се превърнаха в символ на корупцията. А няма ли нормални пътища и контрол, няма как да се промени психиката на всички онези, които отнеха толкова много животи по пешеходни пътеки, междуградски пътища и магистрали.
По лошият път няма как да има ред. В метафоричен смисъл – лошият път те води към лоши неща и лош край, при които спазващият правилата е аутсайдер, а агресивният мисли себе си за цар. Царят на дупките в сърцата и душите, който поглъща животи и съдби.
Дами и господа, днес е Вход Господен. Следващата неделя очакваме Възкресението. Не случайно в нашата вяра, унинието е грях. То не е просто тъга, а отказ да се молиш, да се бориш и да се надяваш. И е нещо, с което трябва да се борим.
Времето тече на бързи обороти, а събития отпреди седмица ти изглеждат като преди цял месец. Не се пускайте по течението, защото колкото повече го правим, толкова повече произвол и издевателство ще трябва да понесем. Има ли цел - има и път. И той ще е различен. Когато унинието свърши и надеждата се завръща.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
