Те колонизирали света настъпателно. Но не чрез хилядни армии, флотилии и армади, а чрез търговски компании. Европа сложила ръка върху Африка, Индия, Северна и Южна Америка чрез акционерни дружества, в които богати хора си делели разходите за „научни“ експедиции за изучаването на Новия свят.
Когато през 1519 г. Ернан Кортес преплувал океана и акостирал пред портите на хилядолетната империя на ацтеките, той разполагал само с девет кораба, под 600 войници, няколко оръдия и 20 коня. Всеки гръм от пушките на шепата войници отброявал края на този затворен свят на инки и ацтеки, които не били виждали подобно чудо на цивилизацията. Южна Америка щяла да проговори испански и да приеме християнството – завинаги.
Като цяло европейците завладели света тогава благодарение на автоматичните пушки, консервите, които им позволявали да съхраняват храната си и лекарството, което лекувало моряците от скорбут по време на дългите плавания.
Имало държави, които винаги връщали кредитите си навреме като холандците. Имало такива, които не ги връщали - като французите. Имало такива, които имали морско предимство, но им куцала пехотата - като британците. И такива, които просто получавали огромни страни като Конго – като белгийците.
Напомням ви този епизод от човешката история, защото днес ситуацията в света много наподобява онези времена, през които по-подготвените печелили превъзходство за сметка на изоставащите. В момента всички имат пушки и консерви, но за лекарството/ваксината въпросът седи по коренно различен начин.
В момента зад сцената на голямата политика се разиграват криминални, дипломатически и бизнес совалки, като всяка страна се бори по различни начини. Бразилия предлага на Италия 1 милион ваксини на десетократно по-висока цена от тази на производителя. Израел изкупи милиони ваксини, предлагайки повече. Трафиканти пренасят не наркотици, а ваксини по света. Европейската комисия влиза в завод на един от производителите в Белгия, за да констатира, че няма технически проблем, с какъвто компанията оправдава забавянето на предварително платените количества.
Трилър, в който всеки се бори за стока, която е ограничена. Ваксини, предназначени за една държава се озовават в друга, а учените излизат с нови и нови данни за нови щамове и действието на ваксините върху тях. Хаос, в който разузнавачи, политици и компании се надцакват.
Защото на всички е ясно, че онези страни, които съумеят да ваксинират колкото се може повече хора от населението си, ще излязат много по-бързо от икономическата криза. Те ще могат да се върнат към нива на икономическа активност, която да спре потъването. Това ще ги направи привлекателни за чуждестранните инвеститори в краткосрочен план, за сметка на онези държави, които не се справят добре с ваксинацията.
Показателят „процент ваксинирани“ ще става все по-важен и за кредитния рейтинг на държавите и ще определя бъдещето на начина, по който те ще търсят инвестиции или ще теглят заеми. Русия ще търси разширяване на геополитическото си влияние извън Европа чрез „Спутник“. Китай настъпва към Персийския залив чрез „Синофарм“.
Затова, не трябва да забравяме, че в момента, когато ни говорят за здраве, трябва да знаем, че става въпрос и за пари. Не тези, които губим в момента, а онези, които ще загубим в бъдеще, ако Европа и България не се ориентира най-после в тази сложна плетеница от интереси, които битката с болестта създаде.
България в момента е в предизборна ситуация. Правителството ще предприеме мерки с надеждата да повишат рейтинга му предизборно. Само днес бяха излъчени две противоречащи си послания – Борисов, който заяви, че ще отваря заведенията от 1 март и Ангел Кунчев, който пред БНР каза, че при новите варианти на вируса, пикът се очаква преди изборите.
Това е още едно доказателство, че политиката в момента определя здравето. И ако светът днес е изгубен във ваксините, България се приближава до момента, в който има реална опасност да се изгуби и в мерките.
