Дами и господа, миналата неделя едва 39% от нас упражниха правото си на глас. Резултатите от изборите създадоха сложна политическа ситуация, при която много трудно ще бъде съставено редовно правителство. Няма какво да се лъжем, шансовете са минимални, на моменти почти нулеви.

Просто математиката, в контекста на политическите реалности, не излиза на фона на противопоставянето в българската политика в момента. Не казвам, че това е добро или лошо, вие имате своето мнение. Това е реалността, породена от поредните предсрочни избори, които ни връщат към 30-те години на миналия век, когато в рамките на две години се сменят цели пет кабинета. На път сме да подобрим този рекорд от зората на българската модерна политическа държавност. 

Това, което мен ме притеснява като гражданин на България е, че и на тези избори голяма част от политиците погледнаха на обществото като на някаква монолитна маса, а не като съвкупност от различни хора с често различни възгледи. Обществото не е длъжно на никого и не е виновно пред никого, че по-голямата част от избирателите за пореден път не припознават надежден източник на доверие.

Скъпи политици, ако не полагате повече усилия, за да стимулирате хората да гласуват и да ви се доверят, вие имате базисен и много голям проблем. Така и не чух след изборите някой да каже - може би, причината е и в нас, политиците. Достатъчно убедителни ли сме, когато говорим с обществото? Искрени ли сме? Истински ли сме? Или говорим това, което си мислим, че ще ни донесе най-много гласове?

В този смисъл една от най-вредоносните черти на общия ни характер е прословутият български общ знаменател. Лекарите са такива, шофьорите онакива, всички полицаи са корумпирани, футболистите за нищо не стават. Това е пагубен начин на мислене. Държавата на етикетите. Защото във всеки общ знаменател има изключения, които са много по-важни и ценни от целия общ знаменател.

Това е все едно от сутрин до вечер да повтаряме, че всички политици не ставате за нищо. Това няма да е правилно, въпреки че имаме достатъчно основания да го твърдим.

Защото и в политиката има хора, които полагат усилия. Наред със службогонците, там има много личности не с идеята да се замогнат, а с душата и ценностите си. И не им е приятно да плуват в обществената кал на българската публична реалност, която може да те докара до лудост.

В момента на българската политическа сцена виждаме едни изтерзани, настръхнали хора, които с малки изключения са се вкопчили едни в други, защото всъщност се хранят политически едни от други. На моменти се държат агресивно, сякаш ние сме техни служители, а не те наши. Този филм сме го гледали вече. Ретро е. А времето си върви, вероятно още едни избори идват на хоризонта. За Йордановден сме готови. Мъжкото хоро пред урните ни зове.

Помислете върху това, уважаеми политици. И не бързайте с отговора. Защото основната причина за слабия интерес към поредните избори сте... Вие.