Има нещо много уморително в това винаги да си нащрек.
Нащрек когато караш автомобила си, защото липсват знаци. Нащрек докато вървиш по тротоара - дали той няма внезапно да свърши или да се спънеш в нещо, което стърчи от земята. Нащрек когато е валяло, заради локвите и дупките.
И нащрек когато е сухо, заради плочките и камъните.
Заобикалящата ни среда се променя. В цели квартали кооперации никнат като гъби една до друга, а улици няма. Колите сякаш са повече от хората, а хората ходят около колите като в спускане с препятствия.
Ние обичаме „гяволиите“. Мнозина използват незаконно електричество и се включват в мрежата. Фактът, че няма кой да ги контролира и в случай на трагедия като тази, на която станахме свидетели през седмицата, означава че има нещо много сбъркано в мисленето ни.
Защото никога не трябва да забравяме, че властта е отражение на нашия общ колективен манталитет. Очаквано, институциите си прехвърлят отговорността, което не учудва никого. Но смъртта на 16-годишния Людмил трябва да ни напомни, че всички сме отговорни за средата, в която живеем, както и за изборите, които правим. Ако липсва институционален контрол, не трябва да преставаме да го изискваме.
България не е бедна държава. Това е една от големите заблуди на прехода. Особено днес, когато страната ни има достъп до милиарди евро от европейските фондове. Но тук е един от големите парадокси на нашето време. Най-демократичният инструмент, чиято цел е да повиши стандарта и промени средата, за да ни направи по-свободни и уверени граждани на Европа, се превръща в онази монолитна сплав, която циментира зависимостта на бизнеса от държавната администрация.
По презумпция, ако този, който е на власт разпределя милиардите от Европа и използва този инструмент, за да подчини бизнеса, гради основите на своето битуване във властта. Това, комбинирано с неясните правила, по които се усвояват парите от Европа, комисионните за консултанти, които знаят как се попълват документи и комисионните към онези, които са позволили на изпълнителите да направят един или друг проект, прави системата порочна. От инструмент за демократизация и положителна промяна, тази система се превърна в оръжие.
Кандидатстването за европейско финансиране е сложна и трудна задача, чиято цел е да помага, но за съжаление и покварява. Тук дори няма толкова голямо значение кой е на власт. А как използва този инструмент. Очаквайте съвсем скоро всички партии да станат и малко зелени. Някои дори ще са по-зелени от зелените. Това е защото се очаква Фонд „Справедлив преход“, който е част от „Зелената сделка“ на Европейския съюз, да разпредели 1 трилион евро за всички региони, които ще трябва да направят икономиката си по-зелена и по-малко замърсяваща.
Но преди да помислим за бъдещето, не е ли редно да се вгледаме в настоящето, в което има нещо много уморително в това винаги да си нащрек. Да вървиш напред, с мисълта, че всеки момент можеш да се спънеш... Да паднеш или нещо по-лошо...
