Какви са поуките от имотния скандал, в който представители на различни власти са купували апартаменти под пазарните цени, с доходи, които не всички могат да докажат?
Наблюдавайки събитията в последните две седмици, оставам с впечатлението, че за първи път стария принцип, че "всички са маскари" не минава и не притъпява логичната негативна обществена реакция. Отговори в стил – "и те са такива" и опитите за насочване на вниманието към една или друга партия или личност, раждат още по-голямо отвращение, което подхранва традиционното недоверие към институциите.
Властите очаквано блокираха. Невъзможността да се регулират взаимно в момента е кристално ясна. Системата е толкова счупена, че обществото очаква справедливост отвсякъде другаде, но не и от изпълнителната, законодателната или от съдебната власт.
Блокажът е подхранван от традиционните кални битки в публичното пространство, в които се лепят етикети и чертаят още по-дебели разделителни линии.
Но мръсните кампании са сред основните причини в момента властите да се намират в спирала на все по-пропадащото доверие.
Стратегията – "ние сме кални, но и другите са кални" в крайна сметка цапа всички. А оцапаните можеш ли да различиш?
Следователно трябва да мислим за публичната среда. Тя трябва да мине на друго, по-професионално и принципно ниво. Логиката, че някой е поръчал компромат срещу някого може да битува само в главите и съзнанието на хора и организации, които поръчват компромати срещу своите противници. Toва възприемане на света ги прави част от доста сенчеста среда, в която няма дори и мисъл за почтеност или за принципи.
Ако действаш по-честно, по-принципно, тогава няма да си в постоянната драма – "аз знам много неща за теб, но и ти знаеш много за мен. Затова мълчанието ще е нашият паритет, да си мълчим и двамата". Това е като да играеш волейбол на ръба на скала. Ако се увлечеш по някоя по-силна топка, има опасност да скочиш без да усетиш... Това е имитация на разделение на властите, която е крехка като ламаринена ограда на строителен обект.
Колкото до цените на имотите, научихме, че в нотариалните актове масово се пишат суми, които са под пазарните оценки, спестявайки ДДС, данъци, нотариални такси и за продавач, и за купувач. Който си признае първи, че това е причината за по-ниските цени в нотариалния му акт, ще жертва себе си, но поне ще каже истината.
Тук само истината, а не отпуските, ще са смисленото жертвоприношение.
Да каже например, че е подписал анекс с продавача, с който по-голямата част от цената е платена в кеш – нормална практика, незаконна, но масова, включително и за дамите, и господата, които проверяваме в момента. На това са способни малцина, защото тогава ще възникне въпросът за произхода на парите им. А това е основния проблем. Произходът могат да проверят само отговорните институции. И така стигаме отново до блокажа и кръгът се затваря.
Проверките, които не носят никакви последствия за явни нарушения, заразяват цялата среда. Затова в много квартали в българските градове всеки строи, където си поиска без дори да спазва отстъпа от другите сгради. Или строи върху покрива, а контролните органи си затварят очите. Затова и всеки паркира, където си поиска, или пресича на червено, или хвърля фаса си през прозореца на колата. Той просто знае, че няма кой да му потърси отговорност или дори да го накаже. Това е като болест, която започва от един орган и се пренася върху целия организъм.
Всички имаме обяснение за тази болест, но имаме ли лечение? И трябва ли да стигнем края по спиралата надолу, за да намерим отговора?
