Не, това не е мисията на 24-годишния Кирил Философ при сарацините. Няма го онзи далечен път, по който младият защитник на християнската религия трябвало да поеме, за да отговори насред Багдад, на повдигнатата "хула" от мюсюлманите, с прословутото си красноречие, пред което цяла Византия склонявала глава.
Не, това не е мисията на посланик Никола Балабанов, който тайно трябвало да убеди пратеника на Държавния департамент на САЩ в Истанбул, че страната ни не трябва да бъде наказвана строго след Втората световна война. Спор неуспешен и труден, коствал много и на София, и на следващите поколения.
Не, това не е спор, който ще доведе до нещо градивно. Да събереш в работна група експерти, чиято задача е "да спорят по мерките" в разгара на надигаща се нова вълна е доста странно решение.
И тук не става дума за зеления сертификат или ваксините, а за съпричастността към онези, които подхождат към общата опасност с мисъл за другия. Обикновено властта взима решения и носи отговорност, а не я прехвърля на спорещи страни. Всички се уморихме, на всички ни омръзна да се страхуваме, да се затваряме, да внимаваме, да гледаме децата си как се разделят с детството си...
Но защо изобщо трябва да се води дискусия по темата за мерките и зелените сертификати точно сега? В странен момент, на фона на едни от най-меките мерки в света, изненадващо българското правителство реши да изпрати послание, че приема отричането и отричащите вируса за равни по сила на всички жертви, които направиха хората, които спазваха мерките през изминалите две години.
И всички жертви, които направиха българските лекари.
Ще спорим за побългарените мерки, които отдавна можем да наречем с непреведимото на чужд език - "мижи, да те лажем"? Ще спорим за закъснелите мерки с много тежки последствия, които бяха въведени късно и на парче, заради парламентарните и президентските избори? Ще спорим за и без това странните сертификати, някои от които се признават само в България?
През последните 2 години видяхме хора всякакви. Имаше такива, които още в първите месеци приеха твърдението, че вирус няма за свое публично призвание. В последствие някои от тях едва не си отидоха и днес потънаха в мълчание по темата. Други се скриваха при надигащи се вълни и изкачаха отново покрай надигащи се кампании.
Видяхме политици, които се опитаха да яхнат масовия страх, подхранвайки го. Някои не влязоха в парламента, други влязоха, но инструментите бяха едни и същи.
Ако нещата продължават така, след няколко дни ще има толкова болни, че Зеленият сертификат и неговото премахване, няма да е въпрос от съществено значение.
Защото тогава ще е наложително да се действа бързо, за да се осигурят достатъчно места в болниците. Ще се разболяват лекари, ще се разболяват учители. Вече стотици паралелки са карантинирани. Ей, така тихомълком, само за няколко дни. Само дано са прави учените, че този щам е по-лек.
А тук нека работната група да спори. Спорът е нашият национален спорт. Дори в нашия език когато на думата "спор" добавиш едно "т" се получава спор"т".
И това ако не е ирония на съдбата... Нашата, българската.
