Дами и господа, седмицата завърши с нова порция санкции по глобалния акт "Магнитски" и безпрецедентно включване на Великобритания в наказателната политика срещу български официални лица.

При внимателен прочит на мотивите, изброени за всеки от санкционираните, става ясно, че българската корупция продължава да се възприема не само като локален проблем, заключен в границите на България и ощетяващ българското общество, но и като заплаха за сигурността на съюзниците и партньорите на България.

По презумпция, политическата корупция не винаги е свързана с Русия, както виждаме от имената в разширения списък, като Горанов и британското препотвърждение на Божков и Пеевски, но логиката на западните партньори на България е, че всяка корупционна зависимост се разглежда като слабо звено във веригата на общата сигурност на всички. Защото корумпираният лесно става зависим не само от корумпиращия, но и онзи, който има информация за корупционните му действия.

Енергийният фокус е основен акцент и в статията на "Ню Йорк Таймс" по темата - "Съединените щати обявиха санкции, насочени срещу руското влияние и корупция в българския енергиен сектор", гласи заглавието на изданието с над 9 милиона абонати по света. 

В този смисъл, публично обявените твърдения за офшорни сметки на бившия енергиен министър от кабинета Станишев - Овчаров, милионите подкупи за бивши ръководители на АЕЦ "Козлодуй", приемани и от представители на чужди държави, и на български олигарси, са червена лампа за много повече информация, с която партньорите на България разполагат и вероятно ще продължават да използват постепенно.

Включването на Великобритания, която повтори имената от предишния кръг санкции по "Магнитски" с Пеевски, Желязков и Божков, означава, че "българският санкционен списък" постепенно се приближава към Европа.  Има и още един момент, който убягва от повечето анализи - под британска юрисдикция попадат офшорните зони на островите Гърнзи, Джърси и Ман, което прави разследването на българската корупция още по-интересно за Лондон, особено ако там има български пари.

Всичко това поставя в изключително деликатна ситуация не само правораздавателните органи като прокуратурата, но и политическите партии в навечерието на поредните избори. След поредния кръг санкции по акта "Магнитски", тезата за евроатлантическа ориентация на засегнатите партии влиза в рязък контраст с твърдението, че "ние имаме доверие на западните си партньори за всичко друго, но не и за твърденията им за корупцията, в която са замесени санкционираните лица". Комуникирането на тази теза вече става невъзможно.

Дали този списък ще бъде разширен и кога са подробности, известни на дипломатите и властите, далеч не само в София. Но втвърдяването на тона от западните партньори на България, на което ставаме свидетели, бележи краен стадий на недоверие в нашите възможности да се преборим с политическата корупция. Но означава и решимост за по-директни действия, на каквито може би тепърва ще ставаме свидетели.