По команда той бързаше да обяви независимост на областта, защото европейските сили вече разбраха, че войната е неизбежна. Дипломацията беше умряла още в Мюнхен, потънала сред лъжи и компромиси. За миг, на картата на Европа щеше да се появи нова територия с единствената цел да помоли големия брат за помощ. И той се отзова, за да спре агресията и да "донесе мир".

С тази аргументация германският Райх навлиза в Полша през 1939 г., за да "спаси" Данциг, който поляците наричат Гданск. Оттам десетилетия по-късно щяло да тръгне началото на края за комунизма.

Но подобни исторически препратки са възможно най-грешният подход към събитията днес. Защото в историята не се повтарят събития. Повтарят се грешки, които утре ще отекнат във вечността.

Историята на човечеството е кървавата хроника на войни и културни постижения, на издевателства и технологични скокове. На любов и омраза, на вдъхновение и отчаяние. Но умът чете миналото и помни, а разумът – гледа настоящето и мисли за утре.

Разумът не приема човешката агресия, защото умът помни до какво води тя.
Разумът е приятел на живота, защото умът се страхува от смъртта.
Разумът е враг на войната, защото сърцето изпитва състрадание.
Разумът не позволява братоубийството, защото съвестта знае, че това е смъртен грях.

Когато разумът се изпари, идва войната. Когато умът е слаб, идва разделението. Защото само безчовечен може да оправдае това, което се случва в момента в Украйна, и дори нескрито да се радва.

Думата народ произхожда от думата род. От "род" произхожда и "родина" и "родител". На милиони хора единият родител е руснак, а другият е украинец. Означава ли, че сега, че тази вековна родствена, родова връзка трябва да бъде разсечена? Ами майките, които сега с е крият с децата си в метрото? Ако майките на руските войници, които са изпратени срещу Киев, Харков? Това всъщност война на руснаците срещу украинците ли е? Или война на един?
Що за братоубийствена война е това? Ние българите можем да зададем директно този въпрос най-малкото защото създадената в България книжовна култура, спомага за приобщаването южните и източните славяни в нашата християнска вяра.

Повече от век след като България става християнска държава, религията  достига до Киевска Рус със старобългарската писменост.

Сетих се за това, когато преди 2 дни, след като българският патриарх Неофит реагира, призовавайки за мир, а руският патриарх така и продължава да мълчи.  Но ние като християни  знаем, че вярващите хора не искат война. Те не разделят семейства, не вдигат ръка срещу християни, и не изпращат чеченски мюсюлмански батальони срещу своите братя по вяра.

Това е война за ума и разума. Защото умът помни миналото, а разумът гледа към бъдещето. Ако те се изпарят, това е още една крачка към Ада.