Докато България влиза в период на сериозна политическа динамика, която тепърва ще разгръща своя потенциал, с интерес можем да погледнем на събитията у нас през призмата на дипломатическата активизация, на която ставаме свидетели.

Назряващ скандал с подслушване, банкови кредити за стотици милиони, несъбрани вземания от данъчните. И на този фон няколко явления, които заслужават своя сериозен анализ.

В седмицата на откриването на новия 45-и парламент, който вече си е направо стар, защото е в историята, докато масово се питахме кой здрав, кой болен и кой как ще се закълне, американската посланичка Херо Мустафа се срещна с президента Румен Радев.

Кратка среща с кратък текст след нея: Обсъждали се "теми от дневния ред на двустранните отношения, както и предстоящото домакинство на страната ни на инициативата "Три морета".

"Три морета" е сравнително нова инициатива, около 6-годишна, която включва всички държави, живели зад Желязната завеса в региона, плюс Австрия. Основната цел е противопоставяне на влиянието на Русия и Китай чрез подобряване на свързаността. Като казвам "свързаност", имам предвид и газовата свързаност, и строежа на нова инфраструктурата.

В понеделник американската посланичка вече позираше заедно със служебния министър на външните работи Светлан Стоев и икономическия министър Кирил Петков. В четвъртък Херо Мустафа вече се усмихваше редом до министъра на финансите Асен Василев и новия директор на НАП Румен Спецов. И то в кабинета на последния в приходната агенция, където американски посланик влезе за първи път. Няколко часа по-късно Херо Мустафа вече беше заедно със здравния министър.

Това идва да покаже новия подход на Държавния департамент към България. Американското посолство излезе с позиция при началото на протестите в София през лятото, подчертавайки на 13 юли 2020: "Ние подкрепяме българския народ в стремежа му за повишаване на доверието в демократичната система и насърчаване на върховенството на закона в България. Никой не е над закона."

В следващите месеци последваха арести на предполагаема руска шпионска мрежа на българска територия. Бяха изгонени руски дипломати.

Прокуратурата заяви, че има руски граждани, които са съпричастни към взривове на военни складове на българска територия. Всичко това трябваше да убеди американците, че предишното българско правителство е верен партньор и на новата администрация в Белия дом. Партньорство, засвидетелствано преди години и с покупката на F-16.

Голямата картина обаче рязко се промени.

Признавайки геноцида над арменците в Османската империя от 1918 година, Вашингтон направи дипломатическа демонстрация, че няма да толерира продължаващото сближаване на Турция с Русия. Сигналът към Турция беше ясен, но с признаването на геноцида Белия дом се опитва да отдалечи Армения от орбитата на Москва, защото Русия подкрепяше Ереван в конфликта в Нагорни Карабах.

Това е сигнал, който трябва да бъде разчетен в целия регион, защото засяга и България.

Американците показват, че биха работили с президента Румен Радев, който според предишните управляващи имаше имидж на човек, близък до Москва, но активността в "Три морета" показва сериозно разместване на геополитическата му ориентация.

Вашингтон показва, че така и не е приел обясненията, които слушаше с години от София, че „Турски поток“ всъщност бил "Балкански". За американците той беше и си остава руски, и това е един от големите проблеми на предишната власт, за който в момента си плаща и цената.

Именно това е целта на "Три морета". Един от проектите например е за построяване на пристанище за втечнен газ, например от САЩ в Хърватия. Или оптични кабели по дъното на трите морета, които са нужни да бъде задвижена 5G инфраструктурата, което да възпре китайската технологична експанзия. Става въпрос за огромни проекти и страшно много пари. И е нужна власт, с която може да се говори по тези теми.

Ако България влиза в период на политическа турбуленция с неясна развръзка, американците се нуждаят от диалог с хората, които ще вземат решенията. В този смисъл, хоризонтът пред служебното правителство може да надхвърли двата месеца живот. Ако след 11 юли политическата конфигурация не се отличава от картината, която избирателите начертаха на 4 април, служебният кабинет може би ще има по-дълъг живот.

Изглежда, американската дипломация в момента залага точно на тази хипотеза. Затова - Кажете, зеле. Срещите и снимките тепърва предстоят.