Няма да повторя отново онези коментари, които често споделях с вас в "120 минути" през годините. Няма и да изреждам имената на онези хора, които загубиха живота си, пометени от нефелни, агресивни и самонадеяни шофьори. Но като се замисли човек, поведението на едно общество не е отражение на законите в него, нито законите, написани на хартия, могат да диктуват поведението в обществото.
Важното е дали и как се прилагат тези закони.
Ако шофьори като 22-годишния Кристиан Николов, който уби точно преди седмица Милен Цветков, получават леки присъди, ще има още стотици шофьори като Кристиан Николов, за да убиват хора по пътищата. За съжаление това се случва ежедневно. Немислещи, горделиви, много често неграмотни, които използват всяка вратичка в закона, за да се измъкнат.
Вижте ги. Дори и сега, в извънредното положение летят по столичните булеварди като на състезание. Клетници, които отнемат не предимство, а животи. Виждаме ги от години - някои от тях дори карат без книжки. Не защото са им отнети, а защото никога не са имали. Спомнете си за Хюриет Сюлейманов, който екзекутира с колата си трима студенти край Луковит преди шест години. Тогава същият този мъжкар се опита да излъже, че не той е карал колата, а приятелката му. Въпреки общественото внимание първият съдебен състав изненадващо му наложи мярка "домашен арест" въпреки 90-те криминални регистрации и 12 присъди.
Още си спомням участието на родителите на покойните Владислав, Николай и Цветелина в "120 минути" няколко дни след трагедията. Нито те, нито аз можехме да повярваме, че човек с над 90 криминални регистрации може да се разхожда на свобода и да шофира без книжка и след като убие, да бъде пуснат под домашен арест, за да избяга в Германия. Звучеше като поредния шамар към цялото общество. Защото подобни решения предават всички ни. Защото всеки един от нас може да се озове в подобна ситуация, в която някой просто да го помете.
В крайна сметка след повече от година германската полиция накрая го залови и го върна, за да може да излежи 15-годишната си присъда. Спомням си за този човек всеки път, когато ни сполети поредната трагедия, причинена от арогантност. Колко още жертви, за да може агресорите на пътя да започнат да получават справедливи присъди? Но не на хартия, а наяве. С действия. Бързи и наложителни.
Предстои поредният много тежък тест за цялата съдебна система. И за прокурори, и за съдии. След толкова много загубено доверие, след толкова много трагедии и арогантност е време всеки да видим с очите си, че справедливостта не е дума, лишена от смисъл.
