И леви, и десни бягаха от нови избори, като дявол от тамян. Комикът беше спечелил 25%, но опасенията бяха, че при нови избори, ще вземе минимум 40% от гласовете. Той разбиваше екрани с чук, за да покаже, че всичко се манипулира. Оглави протеста на недоволните, гневните и уморените. Разобличаваше старите лица в политиката и имаше вид на "лошо момче".
Старите партии не биваше да допускат нови избори. За комика тази игра беше вече позната. Още в началото на 90-те неговото шоу се гледаше от милиони, докато не се прицели в правителството на социалистите. Последва шумен скандал и раздяла с телевизията. И маршове по площадите, прожектиране на корумпираните властници, и обвинения към медиите в зависимости от държавно финансиране.
Социалните мрежи се превърнаха в неговата стихия. Движението му се прицели в нещо, което звучи добре, но никой не може да си представи. "Директна демокрация" беше новият любим термин на "лошото момче" - партии не бяха нужни, трябваше нещо ново, свежо. Десетки след това в целия свят щяха да заговорят за "директна демокрация", което преди избори звучеше като обещание, а след избори като магическо заклинание.
Той проби властта, а идеите му за директна демокрация продължиха да набъбват. Започна събиране на подписи из цялата страна, защото реши, че страната трябва да излезе от еврозоната след референдум.
Така се роди политикът Беппе Грило. Кръсти движението си "5 звезди" заради петте цели, които си постави. Грило се превърна във втора политическа сила още на първите избори, на които участва през 2013-та, но така не пожела да стане премиер.
Това щеше да го унищожи и той го знаеше. Да се обяснява в парламента пред тези, които презира, щеше да бъде самоубийство. Предпочиташе да посочва близки до него хора, които да участват в управлението под една или друга форма, но той продължи да пише в интернет пространството, сякаш не е политик и не носи отговорност. Така в политически фактори се превърнаха счетоводителят му, компютърният му специалист и дори племенникът му.
Това се случи миналото десетилетие в Италия, точно по времето, когато в България хората протестираха срещу Орешарски. Пет години "5 звезди" седеше странно на политическата сцена - хем бяха гласовити, хем понякога странно изчезваха, за да не носят негативи. Затова през 2018 г. партията порасна толкова, че се превърна в първа политическа сила, но отново Грило не стана премиер. Той предпочете образа на този, който издига и сваля премиери, и правителства. Опитва се да играе тази роля и до днес.
Защото, както гласи едно от правилата на неговото движение - "Политиката не е кариера, а временна работа. Затова никой няма право да се кандидатира по два пъти". Освен него...
Едно десетилетие по-късно в България се случва нещо, което в Западна Европа звучи познато до втръсване. За пореден път, така и не откриваме топлата вода. Само, че тук сме доста по-консервативни и по нашенски.
Един от законите на астрофизиката гласи, че всяка звезда е заплашена да се превърне в черна дупка. Защото тя съществува благодарение на влиянието на две противоположни сили - ядрените реакции в ядрото, които я карат непрекъснато да се разширява и собствената й гравитация, която я натиска, за да я поддържа цяла. Ако реакциите в ядрото изгубят своята сила, звездата започва да се свива под натиска на собствената си гравитация, докато не изчезне.
Беппе Грило знае това, Берлускони разбра това, а Слави Трифонов трябва тепърва да го учи. Или както гласи една италианска поговорка - "Kaквото ще стане, ще стане". Само, че тук става малко по-бавно... със закъснение.
