Навремето Симеон Сакскобурготски обичаше да използва един израз, когато журналистите му задаваха въпроси, свързани с бъдещи намерения - "Аз не съм гадач", казваше царят и отминаваше въпроса. Сетих се за това, докато наблюдавах събитията през седмицата. За да разбереш какво ще се случи в страната, явно трябва вече да хвърляш боб или да гледаш на кафе и карти. "Но не, госпожо, аз не съм гадач".
Направи си фейс, за да знаеш какво мислят тези, които взимат или искат да взимат решенията. Стара техника, която се изтърка още в първата година от президентството на Тръмп в САЩ, когато "Туитър" се превърна в президентската трибуна, а медиите бяха обявени за "необективни и зависими" чудовища, които са враг на обществото.
По-късно този рефрен се пренесе по целия свят, а недоверието на хората в медиите (на моменти абсолютно оправдано) само подхрани онези политици, които видяха във "Фейсбук" и "Туитър" своята трибуна за безкритична изява. Ако трябва по пижама ще се яви, но ще си каже. Някои ще му напишат "евала", други "ууу", но ще си е казал.
Така, както преди години американската преса се напълни с туитовете на Тръмп, така в момента медиите у нас са пълни с разкази и преразкази от "Фейсбука на Борисов" и статусите на Трифонов, докато в парламента чуваме един друг познат "царски" рефрен - "Ще разберете, когато му дойде времето".
Струва ми се, че след изборите продължаваме да гледаме предизборната кампания. Само да се промени Изборният кодекс и нищо чудно кампанията да си продължи с пълна сила. Но тук идва моментът, за който малцина се замислят в тази изпълнена с емоции, радост и тъга атмосфера. И той е, че в този забързан свят, никой не иска да чака и няма да чака, защото дневният ред на хората е много по-различен в момента.
Ситуацията в света се нарежда така, че много скоро ще усетим по джоба си някои особености на възстановяването от COVID ерата. Защото позитивните процеси за едни, имат негативен знак за други.
САЩ вече успяха да ваксинират над 100 милиона души. Това беше посрещнато с оптимизъм на финансовите пазари, което повиши автоматично цената на петрола заради вярата, че индустрията отново ще се задвижи и търсенето ще се увеличи. Това повлича със себе си и цените на газа.
И преди някой да каже - това пък какво ме интересува? Интересува ни и то много. На българските бензиностанции вече усещаме ефектите от събуждането на големите икономики. Цената на горивата се вдига, което ще доведе до скок в цените на фона на несигурни доходи на стотици хиляди. Това са всички заети в сферата на услугите, туризма, ресторантите и какво ли още не. Парното изглежда ще се вдигне също. Животът като цяло ще стане още по-скъп при разклатени постъпления и липса на ясна перспектива. При липса на данни какво се случва с парите в хазната, става още по-интересно.
В тази ситуация трябва да си истински "гадач", за да си мислиш, че при нови избори в това неясно за всички ни бъдеще, можеш да прогнозираш резултата за своята партия. Повярвайте, не можеш. Трябва да си или истински "гадач", или наивно вгледан в българската реалност, от която процесите в света зависят толкова, колкото слонът зависи от мравката.
Със сигурност Борисов не си е мислел, че ще падне за няколко дни от власт през зимата на 2013-та заради скока в цените на тока, който изкара по улиците на големите български градове хиляди от нас. Помните ли? Тогава не менискусът беше неговият ахилес, а внезапното бъркане в джоба на почти цялото българско население.
Парите от Европа не са и няма да бъдат бързата панацея. Планът за възстановяване също е тема, която в момента се използва за политически игри. Защото над една трета от тази сума трябва да отиде за проекти, свързани с промените в климата, а 20% за дигитализация. Така е решил Брюксел. така пише списание "Икономист". И тук логично идва въпросът - ние слънчеви панели ли ще строим, или ще спасяваме реални работни места? Как и по какви канали ще дойдат тези пари? За кого са предназначени и как ще ги получим?
Така, че имам една идея. Да не се правим на гадатели при положение, че не можем да предвидим и утрешния ден. Защото "никой не е гадач в собствената си държава". Дава ми се да знам, че няма как да знаем каква ще е есента...
