Експериментът не може да бъде избегнат. Той започва по цялата планета и засяга милиарди. Успоредно с това разпространението, мерките и лечението на COVID-19 става все повече въпрос на политика, а не на наука.

Точно затова експериментът по "нормализиране" на живота в "ненормална ситуация" ни хвърля в неизвестното, в което отговорността ще е предимно свързана с нашето поведение и гражданска съвест, а не с конкретни мерки, разписани на хартия. Защото ако един човек няма съвест, никакви временни правила не могат да го спрат.

Навлизаме в период, в който ще си мислим, че живеем както преди, но ще трябва да променим някои навици, поведение и ритуали в ежедневието. Съединените щати със сигурност няма да задават тона на западното полукълбо по отношение на мерките за борба с разпространението на вируса. И заради закъснялата си реакция, и заради факта, че страната навлиза в предизборна кампания. Трябва да очакваме стратезите на Доналд Тръмп да използват масирания потенциал на виртуалните си оръжия, за да убеждават не само американците, но и света, че каквото и да се случи, колкото и хора да умират дневно, бизнесът и паричните потоци не трябва да спират. 

Това явление вече започна с посяването на съмнения в социалните мрежи за истинските цифри на починалите в САЩ. И независимо от мнението на лекарите и учените, Тръмп ще се опита да маргинализира техните твърдения, за да оправдае своите решения, които се надява, че ще го изведат до втори мандат през ноември.

Европа ще се държи по-различно. Ако анализираме прогнозите на големите европейски институти като "Робърт Кох" в Германия, на учените там вече е ясно, че периодите на затихване на вируса, ще се редуват с периоди на ново активизиране. Хората не могат да стоят вечно затворени вкъщи, затова периодите на затихване ще се използват за създаване на социални навици, които да ограничават щетите от новите вълни, които ще следват.

Но и тук учените не са единодушни, а също и политиците. Според шефа на кабинета на Ангела Меркел - Хелге Браун, епидемията "ще ни съпътства още известно време и занапред - поне за през тази година, а това е при най-оптимистичния сценарий". "Харвард" говори за минимум две години живот на вируса, преди да се превърне в сезонен грип или да отшуми. СЗО ще има все по-малка роля във вземането на решения.

Никой не знае какви нови лидери ще бъдат родени от цялата драма, през която минаваме, особено в случай на втора вълна и още по-силен икономически удар. Защото глобалното разделение вече е факт. Усещаме го по крайните мнения, които четем във "Фейсбук" и слушаме от хората около нас.

В целия свят ще се сблъскват крайности от тези, които мислят, че всичко това е конспирация и хора, които ще приемат твърденията на онези учени, които твърдят, че опасността не е преминала. Може би ще започнат и големи социални вълнения. 

Това е обяснимо със загуба на работа и финансова перспектива, изчезването на цели бизнеси и обедняването на региони и цели държави. Ще има и крупни бизнесмени, които ще финансират локални и глобални кампании по разклащането по доверието в учените.

Това ще подхрани недоволство, което има потенциал да промени политическата картина на различни места в света. В зависимост от общата нагласа в едно общество и степента на икономическата криза в него, на власт могат да дойдат хора, които просто да изразяват желанието на мнозинството.

Точно този сложен баланс в момента се опитват да подържат европейските държави - усещайки опасността от загуба на доверие, правителствата масово разхлабиха мерките, оставяйки поне обозримото бъдеще на съвестта на всеки от нас, а и на плановете на вируса. Но ако едното може да се моделира и възпитава, другото уви... не може, поне засега.