Мисля си, че живеем във време, в което всеки ден е лакмус за човечност.
Представям си го като изпит, всекидневен тест. Дали ще се свиваме в черупките си, вечно оплаквайки се или ще приемем, че има и неща, които зависят изцяло от нас, а това са повечето неща в нашето ежедневие.
Става все по-трудно да вървиш с високо вдигната глава. Но аз искам да ви кажа – не трябва да се притесняваме, ако искаме да знаем, ако сме критични, ако имаме мнение. Не трябва да се притесняваме от никого и от нищо.
Имам усещането, че всички се плъзгаме по повърхността на живота, без да си даваме сметка, че той си минава. Татуси, статуси, чужди очаквания, нечий други надежди и мечти. Дребно и виртуално политиканстване.
Намръщени хора, мълчаливи и скрити. Тъга и ярост, събрана в едно лице, което имате усещането, че виждате всеки ден, пак и пак – в трамвая, в метрото, във фейса, във входа...
Ще допуснеш ли някой друг да ти диктува как да живееш?
Ще позволиш ли средата да те смачка?
Да не ти пука. Говори високо и слушай внимателно.
За мен миналата седмица се случи нещо безпрецедентно. Нещо, което рядко може да видите по телевизията. Това, което миналата седмица се случи в студиото с медала на Катрин Тасева имаше отзвук, даде пример и ни накара да се замислим. Пред тези емоции, всичко друго бледнее. Докато има такива хора, като безименния дарител и Катрин, ще я има и България.
Ако си леко притеснен, че искаш да знаеш и това не ти изглежда модерно – стани и тръгни.
Ако си вперил поглед в земята, защото се чувстваш прецакан, но твоята съвест не ти позволява да прецакваш другите – стани и тръгни. И не си мълчи. Не е нужно.
Сега идват избори. Ще бъдем атакувани масирано от всякакви манипулации. Ще се чувстваме още по-смачкани. Важно е обаче да бъдем критични когато четем, също както внимаваме с какво се храним.
Простащината е модерна, си мислят много от нас. Гледат заплашително, законът не е за тях. Смях. Публичните дебати се водят на груб, бабаитски език, сякаш сме в квартала. Политическите новини се изместват по страниците на жълтите вестници и булевардните сайтове.
Това е някаква лудост. Но е по-удобно. Четеш и се чувстваш омърсен. Оригваш се на пластмаса, като да си ял нещо развалено. Но България не е квартал, нито жълт вестник. И ако ти си тъжен, в мрака, следователно и твоята България ще е тъжна, в тъмнината. Пожелавам ви да бъдете шумни, да говорите ясно и главата ви е да е високо вдигната. Където и да се намирате.
Само тогава ще преминем през времето, в което живеем заедно като хора, а не като орки.
