Той е на 30. Прекалено млад за патриарх и прекалено възрастен за пример в квартала. Има повече пари от родителите си и се чуди дали да не смени колата нов внос от Германия или Италия с лизингова от банката. Смята ипотеката, смята потребителския заем и вноската за смартфона. Утре ще го мисли пак, стига сметки. Вече не обича да политиканства. Струва му се безсмислено. По-добре със статуси във „Фейса”, но знае, че политическата картина се определя от хора, които не пишат статуси. Нито пък гласуват.
„Туйн пийкс” свърши отдавна, Инчхай вече не минава между клиповете с лъвчето и розата. Мутрите бяха заменени от олигарси, а в Софийския отдавна не кандидатстват 10 за едно място.
Честит рожден ден, момче. Пожелаваме ти да си здрав, въпреки че на 30 малко ми изглеждаш като на 45, осъзнавайки, че времето не е наше. Имаше щастливо аналогово детство. Все още риташе, все още пишеше пищови на малки листчета и си купуваше вестник, за да разбереш как са завършили мачовете. Късметлия си, че помниш победите от 94-та. Опази се от дрогата, въпреки че много не се спасиха. Не стана и мутра, въпреки че всеки трети искаше да е митничар, катаджия или борец.
Ти остана, въпреки че много приятели заминаха. Щастливи ли са? Не знаеш. Не смеят да си кажат, нито да се оплакват.
Какво ли не ти се случи, докато растеше. Дърпаха те наляво и надясно. Обещаваха ти чудеса. Изпаряваха парите на твоите родители с инфлация и пирамиди. Караха те да се гневиш, след това да си траеш, след това отново да се гневиш.
Докато ти стана на 30, България се превърна в гигантски доставчик за висококвалифицирани кадри за западна Европа. Заминаха хиляди лекари, инженери, преподаватели и хора с всякакви професии, които можеха да имат реален принос за бързото изправяне на страната със своя талант, труд и потомство.
Но някой може ли да ги обвини, че не дадоха най-хубавите години от живота си в чужди битки, от които печелеха други? Не, не можем. Защото тези хора изпращаха част от парите си тук, благодарение на които родители им оцеляха.
Докато ти стана на 30, България се топеше. В момента цялата икономика лежи на плещите на около една трета от населението, което трябва да държи на раменете си здравната, социалната и пенсионната система на страната. Затова дори и на 30, ти се чувстваш доста по-възрастен и усещаш върху плещите си цялата отговорност на ситуацията в момента.
Въпреки тази тежка отговорност понякога се чувстваш обречен на липса на политическо представителство. Повече от половината население вече не гласува, а десетки хиляди продават гласовете си. Ти не го правиш. Но и не вярваш, че какво мислиш ти вече има значение.
Но докато ти стана на 30, много неща се промениха и към по-добро. България стана по-богата. Ти вече можеш да пътуваш с нискобюджетните компании. Можеш да отидеш на мач в Англия или на море в Гърция. Да обясняваш на кой ръкав си бил, въпреки че все още ги бъркаш тия ръкави. Дупките поизчезнаха, а има и метро. Магистрала до морето има. Знаеш името на главния прокурор дори. Имаш избор къде и какво да работиш, а ако не ти харесва имаш свободата да заминеш, въпреки че знаеш, че никъде не е лесно.
Тези горе така и не могат да проумеят е, че когато хората живеят по-добре, те са и по-критични, по-изискващи, сравняващи и търсещи. Те са част от света и непрекъснато сравняват живота си с този на своите връстници на запад. Така и трябва – това сравнение винаги трябва да мотивира, а не да разочарова. Това сравнение трябва да ни кара да искаме да вървим напред, а не да седим самодоволно на опашката.
Затова, усмихни се. Все пак си само на 30. Зрелостта тепърва започва. Честит рожден ден, преход.
